Частен сектор
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Частен сектор». Краткое содержание книги:
От мига, в който попада в луксозния офис на голяма юридическа фирма във Вашингтон, Шон Дръмънд надушва нещо гнило. Докато се опитва да разбере какво се случва в една чужда за него среда, в която се сключват сделки за милиарди долари в областта на високите технологии, пътува се с частни самолети до екзотични острови и се обещават невероятни печалби, идва първият шок. На паркинга на Пентагона брутално е убита негова приятелка и колежка, напуснала неотдавна същата фирма. Шон Дръмънд се чувства задължен да помогне на полицията. Само след дни са открити нови жертви, всичките жени. Медиите непрекъснато говорят за сериен убиец с почерк, напомнящ за известен престъпник от близкото минало. Паниката расте с всеки изминал час. Шон с ужас осъзнава, че има някаква връзка между убийствата и най-големия клиент на фирмата, медиен магнат. Единственият човек, на когото Шон Дръмънд може да разчита в собственото си разследване, е прокурор Джанет Мороу, сестра на първата жертва.
— Шон, аз си изкарвам хляба, като вкарвам в затвора убийци. Има ги всякакви, тласкани от безброй мотиви. Понякога сами не знаят защо убиват. Някакъв глас в главите им заповядва да го направят. Може да е изпитание за влизане в улична банда или в мафията. Понякога убиват от скука или неудържим гняв.
— Тук не важи нищо от изброеното. Ти си специалист по убийствата… добре, кой убиец съставя списъци, досиета, методично организира ударите и отгоре на всичко приписва заслугата другиму?
— Да, забелязах неговата… уникалност.
Всъщност бях сигурен, че е забелязала много повече и вероятно знае накъде точно бия. Но като опитен прокурор искаше да го чуе от мен. Дори попита:
— Смяташ ли, че ти знаеш мотивите му?
— Мисля, че да.
Джанет вече прибираше материалите в куфарчето. Кимна и попита:
— Какво да правим с това?
— Добър въпрос.
Като юристи и двамата знаехме, че сме забъркали голяма каша. Добре де, аз я забърках, но Джанет тактично избягваше да го изтъква. Впрочем мразя жени, дето вечно натякват. Беше много мила. Спогледахме се с усмивка.
Но незаконно получени доказателства — например при обиск на автомобил без съдебна заповед — не се допускат в съда. Колкото и нелепо да звучи, можеха да ни обвинят за влизане с взлом и унищожаване на чуждо имущество, а най-важните улики да обявят за негодни. Не биваше да допуснем това.
— Пъхни го под предната седалка — казах аз. — Ще съобщим за кола с разбито стъкло, нека ченгетата я откарат на служебния паркинг. Така убиецът поне няма да може да я прибере. Ако някой ден се стигне до съд, все ще измислим някакъв хитър начин да открием веществените доказателства.
Тя кимна.
— Ще се обадя от мобилния си телефон. Няма да се представям… само ще кажа, че съм видяла някакъв тип да чупи стъклото и ще обясня къде е колата.
— Добра идея.
Тя се обади, после тръгнахме обратно към леля Етел. По пътя казах на Джанет:
— Слушай, онзи тип… Там, край реката, някои неща ми направиха впечатление.
— Слушам те.
— Преди да стана юрист, работех в отдел за специални операции. Човек придобива усет за определени способности и определен вид хора.
— От кой вид е той?
Още не бях готов да разисквам темата, затова казах:
— Припомни си какво стана тази сутрин. Той си избра партньорка за бягане, много красива млада жена, която да привлича вниманието и да го прави по-незабележим.
— Вече се сетих за това.
— Помниш ли как двамата минаха покрай теб първия път?
— Да… и какво?
— Разузнаване. Той оценяваше обекта, проверяваше за наблюдение, планираше къде да те нападне, откъде и как да избяга. Мислена репетиция.
— Ясно.
— Избра такъв подход, че да попаднеш между него и нас. Беше ни видял и те използваше като параван, за да не ставаме за свидетели.
Тя се замисли, после попита:
— Нима смяташ, че е толкова пресметлив?
— Има и още. Какво правеше той, когато стреля по него?
Тя притвори за миг очи и каза:
— Аз… да, беше някакво странно движение насам-натам.
— Пристъпи ли по-близо?
— Да. Пристъпи. После почна да подскача.
— Защото си му дала да разбере, че имаш пистолет. Може да е разбрал по очите, но се обзалагам, че е забелязал как надигаш цевта под палтото. Някои курсове по самоотбрана учат, че при близък бой трябва да пристъпиш срещу човека с пистолета, после бързо да изместваш краката и кръста, за да затрудниш прицелването.
— Мислиш ли, че не съм го улучила?
— Да. — Тя явно се разочарова, затова добавих: — А сега си спомни как прекъсна мисията си, връхлетя срещу теб и те блъсна. И как след това подскачаше наляво-надясно като топче за пинг-понг. Това е друга система, изучавана в някои специални курсове.
Тя обмисли това и попита:
— Значи смяташ, че е бивш военен?
— Може би. Такива умения не се усвояват на улицата. И действа инстинктивно — никакво объркване, никакво колебание, просто реагира безпогрешно и автоматично. Разбираш ли какво ти казвам? Подобна координация между око, мозък, нерви и мускули е извънредно рядка. Той е роден талант. И непрестанно тренира, за да бъде в такава форма.
Джанет помълча, сетне каза:
— Шон, той не е машина. Човек е и следователно допуска грешки. Хвана се в нашия капан.
— Това няма да се повтори.
— Но ще опита пак, нали?
— Човек постига такова ниво само ако вложи в работата си огромна доза самолюбие. За такива хора провалът не е провал, а предупреждение следващия път да се постараят повече.
Джанет се усмихна измъчено, потвърждавайки подозренията ми. Определено искаше да си опита късмета още веднъж. По всичко личеше, че и тя като мен чува само каквото й се иска. Ако имахме малко ум, трябваше да хванем първия самолет за Монголия.