Частен сектор
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Частен сектор». Краткое содержание книги:
От мига, в който попада в луксозния офис на голяма юридическа фирма във Вашингтон, Шон Дръмънд надушва нещо гнило. Докато се опитва да разбере какво се случва в една чужда за него среда, в която се сключват сделки за милиарди долари в областта на високите технологии, пътува се с частни самолети до екзотични острови и се обещават невероятни печалби, идва първият шок. На паркинга на Пентагона брутално е убита негова приятелка и колежка, напуснала неотдавна същата фирма. Шон Дръмънд се чувства задължен да помогне на полицията. Само след дни са открити нови жертви, всичките жени. Медиите непрекъснато говорят за сериен убиец с почерк, напомнящ за известен престъпник от близкото минало. Паниката расте с всеки изминал час. Шон с ужас осъзнава, че има някаква връзка между убийствата и най-големия клиент на фирмата, медиен магнат. Единственият човек, на когото Шон Дръмънд може да разчита в собственото си разследване, е прокурор Джанет Мороу, сестра на първата жертва.
Както и да е, Джанет упъти Боб към къщата на леля Етел. Движението ставаше оживено, а Боб беше прекалено предпазлив шофьор, което е гадна работа, когато возиш охраняван свидетел, да не говорим, че се влачихме дотам почти четирийсет минути. Но докато слизахме от колата пред къщата, аз се огледах в двете посоки. Нещо ме смущаваше. Какво? Джанет и Спинели вече бяха изкачили стъпалата и отваряха, Боб стоеше с ръка под сакото, а аз не можех да прогоня смътното чувство.
Джанет се завъртя.
— Какво има, Шон?
— Ами… нищо.
Но имаше нещо.
И така, влязохме в къщата на леля Етел, където Елизабет, Каръл и лелята награбиха Джанет и последваха неизбежните прегръдки и целувки по добрата стара схема „мъжете са от Марс, жените от Венера“. После придърпаха Джанет в кухнята да разказва как е минало. Нямах желание да го чувам отново.
Последвах Спинели и Боб към всекидневната, но през цялото време се мъчех да разбера какво ме безпокои. Освен това трябваше да намеря начин да поговоря с Джанет за фирмата „Кълпър, Хъч енд Уестин“, без Боб да ни чуе.
Впрочем Боб незабавно отиде до прозореца и се изтипоса на показ с изпъната челюст и ръце на кръста. Сигурно се надяваше убиецът да види какво страшилище го чака тук и да хване първия влак за Бразилия. Аз пък се надявах Боб да носи бронирана жилетка.
Обърнах се към Спинели.
— Хей, Дани, видя ли порцелановата колекция на леля Етел? Като колекционер сигурно много ще се впечатлиш.
— Какво? Пет пари не давам за скапаните боклуци на дъртата.
Дръпнах го.
— Виж, еднорогът си има всичко между краката.
Намекът беше доста тънък, но той схвана и ме последва към най-далечния ъгъл, където му прошепнах:
— Баламосвай хлапето. Трябва да поговоря с Джанет.
Той ме изгледа с интерес.
— Защо?
— По-късно.
— Неее. Обясни ми сега.
Забелязах, че Боб се озърта през рамо, и изсъсках:
— Не ме прецаквай.
Той се почеса по брадата.
— Знаеш нещо. Надушвам те. И си траеш.
— Слушай, Спинели… помогни ми да се измъкна.
— Задължен си ми. Обеща аз да спипам онзи тип. Искам да знам всичко.
Е, какво можех да сторя?
— Ще ти кажа всичко — обещах аз.
Но тайничко си кръстосах пръстите.
Той ме изгледа втренчено, после пристъпи до Боб и попита:
— Е, момче, отдавна ли си в занаята?
Уверен, че Спинели ще разсейва Боб с полицейски приказки, аз се вмъкнах в кухнята. Помолих Елизабет и Каръл да продължават да бъбрят, после дръпнах Джанет към задната врата.
Озовахме се на миниатюрна веранда.
— Какво правиш? — попита Джанет.
— Време е да си поговорим.
Но за по-сигурно се огледах, видях паркираните коли по улицата и изведнъж осъзнах какво ме тормозеше досега.
— Убиецът… е откраднал кола, нали?
— Така изглежда — потвърди Джанет.
— А как изобщо е стигнал до Бостън?
— Със самолет, влак, кола, плуване, автостоп или парашут. Пропуснах ли нещо? — Аз поклатих глава и тя продължи: — В момента портретът му е разпратен по всички летища, гари и автогари.
— Както е редно.
Джанет обаче беше умна и веднага отсече:
— Намекваш, че е пристигнал с кола под наем?
— И би трябвало да я остави наблизо… за да избяга.
Тя довърши мисълта:
— Но след станалото край реката нямаше как да се върне тук.
Прекосихме задния двор, излязохме на улицата и почнахме да оглеждаме номерата на автомобилите. Колите под наем обикновено са нови, добре поддържани, чисти и лъскави. А ако убиецът беше дошъл от Вашингтон, номерът трябваше да е от друг щат.
Джанет остана на единия тротоар, аз минах на другия. Бързо стигнахме до кръстовището, после свърнахме по страничната улица. Пак завихме, след това още веднъж. Кварталът беше жилищен, до вечерта оставаше още време и по улиците нямаше много коли. Освен това Джанет ми напомни, че поради зачестилите кражби умните бостънски граждани напоследък купуват евтини таратайки, които се застраховат по-лесно и не привличат крадците. И наистина, повечето коли бяха същински купчини ламарина.
Движехме се бързо и набелязахме няколко съмнителни коли, но всички бяха с местни номера. Най-сетне на три пресечки от къщата зърнах сравнително нов тъмнозелен форд таурус с номер от Пенсилвания. Бих сметнал за по-логично номерът да е от Вашингтон или Вирджиния, но колата беше паркирана точно на шест метра от ъгъла — на границата на разрешеното. Ако беше предвидена за бягство, ходът бе хитър, защото никой друг не можеше да паркира отпред и да я заклещи. Но в Америка за всяка привилегия се плаща — например с квитанция за глоба върху предното стъкло. Дръпнах бележката и видях, че е издадена преди пет часа.