Частен сектор
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Частен сектор». Краткое содержание книги:
От мига, в който попада в луксозния офис на голяма юридическа фирма във Вашингтон, Шон Дръмънд надушва нещо гнило. Докато се опитва да разбере какво се случва в една чужда за него среда, в която се сключват сделки за милиарди долари в областта на високите технологии, пътува се с частни самолети до екзотични острови и се обещават невероятни печалби, идва първият шок. На паркинга на Пентагона брутално е убита негова приятелка и колежка, напуснала неотдавна същата фирма. Шон Дръмънд се чувства задължен да помогне на полицията. Само след дни са открити нови жертви, всичките жени. Медиите непрекъснато говорят за сериен убиец с почерк, напомнящ за известен престъпник от близкото минало. Паниката расте с всеки изминал час. Шон с ужас осъзнава, че има някаква връзка между убийствата и най-големия клиент на фирмата, медиен магнат. Единственият човек, на когото Шон Дръмънд може да разчита в собственото си разследване, е прокурор Джанет Мороу, сестра на първата жертва.
Още един тип със сив костюм се вмъкна тайнствено в стаята, пристъпи до Арнолд, прошепна му нещо на ухо и се отдръпна. Мнозина от присъстващите носеха скрити радиостанции и изведнъж гора от ръце се вдигнаха да засилят звука или да наместят слушалките по-удобно. Приличаше на онези детски игри, в които група хлапета имитират жестовете на водещия.
Специален агент Арнолд стана и приглади костюма си. После ме уведоми:
— Разпитът приключи. Смяташ да се върнеш във Вашингтон, нали?
Потвърдих.
— Знаем къде да те намерим. По-късно пак ще си поприказваме.
И след тази зловеща закана цялата група се устреми към вратата. Какво ставаше? Така де, както си бях знаменитост и отвън спекулантите с билети трупаха куп пари от мен, ето ме изведнъж в празна стая. Накрая станах и си излязох.
Джанет и Дани Спинели чакаха в коридора, пиеха кафе от картонени чашки и изглеждаха леко разтревожени.
Джанет се отлепи от стената и каза:
— Държаха те вътре почти два часа. Станало ли е нещо?
— Нищо особено. Просто им трябваше повечко време, за да изразят… нали разбираш, колко се възхищават от замисъла и изпълнението на блестящия план и колко доволни са останали всички.
Тя потърка слепоочията си и изстена.
— Съжалявам. Знам, че ти беше прав. — После добави: Те… намерили са още един труп.
— Чий? Къде?
— На десет пресечки от убитите полицаи. Някой си Харолд Ботичър. Бил с прерязано гърло, а портфейлът и ключовете от колата му липсвали. Захвърлен в контейнер за смет, също като Ан Каръл.
Изводът бе очевиден.
— Знаят ли марката на колата?
— Марката, модела и номерата.
Това обясняваше защо стаята се изпразни толкова бързо.
— Само си губят времето, по дяволите — сприхаво отбеляза Спинели. — Той вече си е намерил друга.
Имаше право, разбира се. Странно, но и двамата сваляхме шапка на онзи тип. Разиграваше ФБР както си иска.
Като по сигнал точно в този момент специален агент Мийни шумно дотърча иззад ъгъла, следван от трима свои подчинени. Размахваше ръце и сипеше отсечени команди, а тримата драскаха в бележниците си и послушно кимаха. Мен ако питате, и за слепите беше ясно, че тоя нещастник се мъчеше да впечатли бившото си гадже, като й покаже колко е делови, отговорен и възхитителен.
По някое време внезапно се озърна към нас, сякаш ни забелязваше чак сега, и отпрати тримата си помощници. Приближи се, демонстративно тръсна глава да прогони тревогите и каза на Джанет:
— Боже мой, скъпа, каква глупост си направила. Имаш късмет, че си жива.
Скъпа? Изтървал ли бях нещо?
— Тогава изглеждаше другояче — отвърна Джанет. — Бяхме го спипали, Джордж. Стоеше само на метър от мен. Пуснах му два куршума.
Той отново плъзна длани покрай ръцете й.
— Разбирам. И ти се възхищавам за смелостта. Наистина… Не те упреквам. — Озърна се към мен и каза: — Упреквам идиотите, които позволиха да се изложиш на риск. Ти се поддаде на скръбта… — Без да откъсва поглед от мен, той продължи: — Защо не ми се обади? Трябваше да се посъветваш с човек, на когото имаш доверие. Вече не предприемай нищо, без да ми кажеш. Това е заповед, скъпа.
Майната ти, Джордж.
— Нямаше време — каза Джанет. — Имахме изключителен шанс и не искахме да го изтървем.
— Разбирам. — Той плъзна ръце нагоре към раменете й, погледна я в очите и добави: — Но аз пък не искам да изтърва теб. Не сега… не отново. След като вече преодоляхме дребните разногласия. Аз… е, радвам се, че нищо ти няма.
Гадост. По улиците броди смахнат убиец, а този тъпак ми разиграва епизод от някаква сапунена опера. Сменете канала, моля ви.
Но Джанет сякаш се хвана на въдицата и отговори:
— Наистина съм добре, Джордж. — После попита: — Какви са шансовете да го заловите?
— Трудно е да се каже. Вдигнах по тревога околните щати. Ще ръководя издирването от бостънската централа. Освен това разпратих навсякъде описанието, което получихме с твоя помощ… в това отношение наистина ни помогна. — Той замълча и лицето му изведнъж стана сантиментално-сладникаво. — Знаеш ли, не мога да повярвам, че си имала присъствие на духа да го огледаш тъй внимателно. Невероятна си, малката.
Божичко. Случвало ми се е да късам с приятелки и, разбира се, човек трябва да положи усилия, ако иска да си върне предишното им благоразположение плюс някои други неща. Но има моменти, когато не бива да излагаш мъжката общност. Мийни прекаляваше с усилията. И почвах да се чудя защо.