Посредникът
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посредникът». Краткое содержание книги:
Заедно с екзотичната си партньорка Биан Тран Дръмънд тръгва по бързо изстиваща следа, която ги довежда до неочаквани разкрития. Самоубийството се оказва грижливо маскирано убийство, кодираните текстове крият позорна тайна, която може да срути правителството, да изхвърли президента от Белия дом и да провали войната в Ирак.
А по следите на Дръмънд сякаш върви още някой с единствената задача да унищожава всеки свидетел и всяка улика, които биха помогнали за разплитане на коварния възел. Изправен срещу цялата административна, разузнавателна и военна машина на САЩ, непокорният военен юрист трябва да избере между лоялността към армията и дълга към истината.
Спогледахме се тревожно. Нищо чудно, че Филис и Уотърбъри пропуснаха да ни дадат нареждания по въпроса. Негодници. Но хитри негодници.
Ендърс продължи:
— А сега се обаждате по никое време да сипвате сол в раната. Какво, капан ли ми залагате? Да видите дали…
— Бари — прекъснах го аз, — за пръв път чувам какво е станало.
— Да, бе!
— Кой е подписал заповедта?
— Министерството на правосъдието. Освен това ми наредиха да изпадна в амнезия. Големи гадини!
— Да, но случаят още не е приключен за теб, нали? Смърт в твоя район — не е ли твое задължение да установиш причината?
— Не става така, Дръмънд. Федералните ще ми донесат документа, аз подписвам и точка.
Разбира се, аз познавах полицейските процедури и двамата бяхме наясно, че просто опипвам почвата. Отговорът гласеше: майната ти.
— Какво те интересува? — попита Ендърс. — Ти настояваше, че е самоубийство. И знаеш ли какво? Имам странното чувство, че федералните ще установят точно това: самоубийство.
Той се изсмя.
Биан усети, че имаме проблеми с доверието, и се намеси:
— Аз го разубедих. Ти също. Сега той… всъщност и двамата вярваме, че е нещо друго. Убийство.
— Вижте, мисля, че вече…
— Ами ако ти предложа идеи защо е убит Клиф Даниълс? — попитах аз.
— Страхотно. Ще ти дам номера на специален агент Барни Становиц. Грамаден грозник с отвратителни маниери. Картичката му е в кабинета ми. Всъщност — сподели Ендърс — той ме предупреди да му позвъня, ако някой разпитва за случая.
Разчитайки на инстинктивната си преценка за Бари Ендърс, аз казах:
— Дай ми една минута, Бари. Само една минута. После реши сам как да постъпиш.
Той се поколеба. Не беше добър знак.
Кимнах на Биан, която е много по-мила от мен.
— Бари — каза тя, — ти си умен. Мисля, че знаеш какво става. Замазване на следите. Конспирация. Не знаеш защо и може би не ти пука. Но подозирам, че не си такъв.
Спогледахме се. Никакъв отговор.
— Бари, моля те — настоя Биан.
— Добре… една минута. Говори, Дръмънд.
Не беше категорично съгласие, но все пак се радвах, че не затръшна телефона.
— Може би съм те подвел за неприятностите на Даниълс — признах аз.
— Брей, наистина ли? Не са ли те учили в юридическия, че е незаконно да лъжеш ченгета?
— Стига глупости, Бари. Една минута. Ти обеща.
— Ако искаш цяла минута, говори по-ясно.
— Добре. Може би Клиф Даниълс е предал родината си. Може би е дал изключително ценна секретна информация на опасни хора в Ирак и е провалил извънредно важна операция. Ти се питаше защо военна полицайка и човек от ЦРУ идват в апартамента му. Сега знаеш — шпионаж.
Настана дълго мълчание. Накрая той каза:
— Най-големият ми син Елтън е морски пехотинец. Първа дивизия. Веднъж вече беше в Ирак. — След ново мълчание добави: — Преди да стана полицай, и аз изкарах четири години в морската пехота.
— Не можа ли да влезеш в армията?
— Абе, опитах. Но в комисията ми казаха, че не подхождам по два параграфа: родителите ми са женени и не изглеждам достатъчно глупав.
— Така ли? На мен ми се виждаш съвсем подходящ по втората точка.
И двамата се разсмяхме.
— Добре — каза той, — ще ти дам повече от минута. Хайде, баламосвай ме.
И аз му разказах част от историята — как Даниълс се е самозабравил и е предал на чужд агент важна информация, макар че все още не знаем каква точно, защото е закодирана с ужасно сложен шифър. Не уточних и как сме узнали всичко това.
Той обаче не беше глупав. Знаеше, че когато разговаряш с държавен служител, чуваш само една трета от истината, втората е силно разкрасена, а третата — чиста измислица. Но все пак бях казал достатъчно верни неща и полицейският му мозък запълваше празнотите. Накрая обобщих:
— Това е голямото парче от мозайката, което ти липсваше — мотивът защо някой е искал да убие Клиф Даниълс. Всъщност хората, които не са искали да го убият, се броят на пръсти. И във Вашингтон, и тук, в Багдад, мнозина биха спечелили страшно много от смъртта му. Сигурни сме, че убиецът е жена, вероятно наета за тази цел, но не изключваме и възможността да е работила за своя сметка.
Бари помълча. Трябваше му време, за да осмисли тези разкрития. Накрая зададе най-уместния въпрос:
— И какво искате от мен?
Биан очевидно бе разсъждавала по темата, защото отговори веднага:
— Сега знаеш, че е било убийство. Това опростява задачата ти. Съсредоточи се върху убиеца.
След като той не отговори, Биан добави:
— Дръмънд има теория, че всеки убиец допуска грешка. Тази жена може да е оставила свежи следи. Скъпата перука. Вероятно е нейна. Перуките вече не са на мода — колко магазини във Вашингтон продават днес скъпи модели? Ами онзи порнографски диск? Предполагахме, че е негов, но може да сме сгрешили. На колко места в квартала продават порно? — Погледнах навъсено Биан и тя попита Бари: — Очевидни неща ли говоря?