Посредникът
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посредникът». Краткое содержание книги:
Заедно с екзотичната си партньорка Биан Тран Дръмънд тръгва по бързо изстиваща следа, която ги довежда до неочаквани разкрития. Самоубийството се оказва грижливо маскирано убийство, кодираните текстове крият позорна тайна, която може да срути правителството, да изхвърли президента от Белия дом и да провали войната в Ирак.
А по следите на Дръмънд сякаш върви още някой с единствената задача да унищожава всеки свидетел и всяка улика, които биха помогнали за разплитане на коварния възел. Изправен срещу цялата административна, разузнавателна и военна машина на САЩ, непокорният военен юрист трябва да избере между лоялността към армията и дълга към истината.
— Да, от това си изкарвам хляба. И пропускаш, че днес хората купуват перуки и порно по интернет. Все пак ще проверя.
Биан ме погледна да види дали имам да добавя нещо. Предложих:
— Трябва да са излизали заедно поне един-два пъти. На ресторант, на хотел или нещо подобно. Провери кредитната му карта. Виж кои места е посетил напоследък. Може някой да си я припомни.
— Стреляш напосоки. Вече знаем, че онзи тип е имал много жени, нали? Кой знае коя точно ще си припомнят хората.
— В това следствие няма точни изстрели, Бари.
— Свършиха ли ти умните идеи?
Обясних му новата си теория, че убийството е по-стилизирано, отколкото предполагахме отначало, като добавих няколко идеи за евентуалния символизъм на постановката. След това предположих:
— Струва си да помислиш над вложеното послание. Ако някой специалист по престъпната психология ти дължи услуга, обади му се. Ако разберем по-ясно как е убит, може да си изясним и останалите въпроси — защо и от кого.
— Осъзнаваш ли, че ще трябва да върша това в свободното си време?
— Дори ти го препоръчвам. И си пази гърба.
— За последното и сам се досетих. Добре, да речем, че открия нещо… как да се свържа с вас?
— Недей. Аз ще те търся.
— Ясно. Е, какво правите там, в Багдад?
— На почивка сме.
— Свързано е с убийството на Даниълс. Нали?
— Сериозно, избрахме най-модерния вид приключенски туризъм. Рекламират го като сафари, само че влизаш в ролята на плячка. Много вълнуващо.
Той се разсмя.
— Моят Елтън разправя, че там било гадно.
— Твоят Елтън има глава на раменете.
— Да ти кажа, голямо зверче беше. Не всички деца на ченгета са ангели. В морската пехота го стегнаха. — Той се изкиска. — Когато за пръв път си оправи леглото, майка му се зачуди дали не са го подменили с робот.
— Бари, слушай. Ако не искаш Елтън да остане тук до края на кариерата си, открий нещо.
— Ще поддържаме връзка — рече той и затвори.
Ние с Биан надигнахме бирените кутии за мълчалив тост.
— Пропуснали са да затворят задната вратичка — каза тя.
— Но не са я забравили. Тези хора не са глупави, Биан. Ще я държат под око.
— Знам. Какво ще стане, ако го хванат?
— Нищо. Той е голям човек. Разбира риска.
— Сигурен ли си?
— Не е федерален служител, тъй че не могат да му отрежат заплатата или… да го преназначат тук например. Ние с теб обаче можем да си имаме сериозни проблеми.
— Майната им.
— Защо правиш това, Биан?
Изтърсих въпроса изневиделица и напрегнато изчаках да видя как ще реагира.
Тя дори не трепна.
— Много просто. Дълг, чест, родина.
— Да се подчиняваш на заповедите е част от дълга, а родината може да се тълкува по много начини. Нещо криеш, Биан. Бих искал да знам какво.
— Не е ли очевидно?
— При теб нищо не е очевидно.
— Критика ли долавям?
Хванах я за ръката и казах:
— Не, не те критикувам. Ти си много вълнуваща, непредсказуема и забавна жена. През последните дни въпреки всичко се чувствах чудесно с теб. Наистина. Но още когато те срещнах, усетих, че гониш свои собствени цели.
— За втори път казваш това. Почва да става банално. Според теб какво правя?
— Гониш нещо повече от истината, правосъдието и американския начин на живот. За теб въпросът е личен. Но не знам защо.
Тя отпи глътка бира и ме огледа любопитно.
— Говориш като лицемер. През цялото време беше с мен. Някой да те е заплашвал с оръжие?
— Ами… Али бин Паша например.
— Я не се занасяй. А ти защо предизвикваш системата? Очевидно не за да ме вкараш в леглото.
— Ей, това беше удар под кръста.
От любезност тя се усмихна на калпавата ми шега. После отвърна:
— Казах ти вече. Тук загубих приятели и войници. Моментално бих разгласила цялата работа, но скандалът ще унищожи всичко, което сме постигнали с много кръв и войнишки сълзи. Не мога да го направя. И ти също, надявам се. Но съм готова да жертвам кариерата си, ако има начин да принудя онези хора да поправят стореното. Други жертват живота си — какво е една кариера?
— Добре. Вярвам ти.
— Надявам се. И престани да ми правиш психоанализи. Притесняваш ме.
Отпих от бирата.
— Знам, че се смяташ за циничен грубиян и никога не би признал, че вършиш нещо заради другите — каза тя. — Знам също, че това е само маска, а под нея си може би дори по-голям наивник от мен и изпитваш същата потребност да разкриеш истината. — И изневиделица добави: — Отивам да си взема още един душ. Когато бях тук, по цели седмици не се къпехме. Мразих това почти колкото да ме обстрелват. Толкова е приятно поне веднъж да се почувствам чиста в Ирак.