Битката за Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Битката за Фондацията». Краткое содержание книги:
Той слушаше внимателно и без да прекъсва, докато Хари му обясняваше колко важно е да се сложи началото на Проект за подготовка на Енциклопедия, която ще съхрани човешките познания, в случай че стане най-лошото.
— Да, да — рече накрая Агис XIV. — И тъй, вие наистина сте убеден, че Империята ще рухне.
— Вероятността, сир, е голяма и не би било разумно да не я взимаме под внимание. В известен смисъл аз бих желал, ако мога, да я предотвратя, или поне да смекча последиците.
— Гарване Селдън, аз пък съм убеден, че ако вие продължавате да си навирате носа в нещата, Империята ще падне и нищо няма да може да ни спаси.
— Не е така, сир. Аз само моля за Вашето позволение да върша работата си.
— О, имате го, но аз не разбирам какво именно искате от мене. Защо ми разказахте всичко това за Енциклопедията?
— Защото искам да работя в Галактическата библиотека, сир, или по-конкретно, желая и други да работят там с мен.
— Уверявам ви, че няма да ви преча.
— Туй не е достатъчно, сир. Нужна ми е Вашата помощ.
— Каква по-точно, експърви министре?
— Средства. Библиотеката трябва да разполага с определени средства. Иначе ще затвори вратите си за обществото, а мен ще ме изгони.
— Кредити! — в гласа на Императора се прокрадна нотка на удивление. — Вие сте дошли тук за кредити?
— Да, сир.
Агис XIV се изправи леко възбуден. Селдън също начаса стана, но Агис му махна с ръка:
— Седнете. Не се отнасяйте с моята особа като с Император. Не съм такъв. Не исках тази работа, обаче ме накараха да я поема. Аз бях най-близкото до императорското семейство същество, а те ми бръщолевеха, че имало нужда от вожд. Накрая ме пипнаха и видяха голяма файда от мен… Кредити! Очаквате да разполагам с кредити! Говорите за разпадането на нашата Империя. Как предполагате, защо се разпада? Да не би да мислите за въстание? За гражданска война? За вълнения тук или там? Не. Мислите за кредити. Разбирате ли, че аз не мога да събера изобщо никакви данъци от половината провинции? Те все още са част от Империята: „Да живее Галактическата империя! Слава на Императора!“ Но не плащат нищо, пък аз не съм достатъчно силен да прибера данъците. А щом не получавам кредити от тях, в действителност те не принадлежат на държавата, нали така?
Той помълча и сетне продължи:
— Кредити! Имперските дефицити вземат застрашителни размери. Няма нищо, за което мога да платя. Смятате ли, че има нужните средства за поддръжка на дворцовия парк? Парите едва стигат. Трябва да кърпя положението. Трябва да оставя Двореца да рухне и част от придворните да умрат от глад. Професор Селдън, ако вие искате средства, аз нямам нито грош. Откъде да намеря суми за Библиотеката? Хората й би следвало да са благодарни, че успявам да изкопча по нещичко за тях всяка година.
И като свърши, Императорът протегна ръцете си с дланите нагоре, за да покаже колко празна е имперската хазна.
Хари Селдън беше зашеметен.
— И въпреки това, сир, дори да нямате средства, имате императорски престиж. Не можете ли да заповядате на Библиотеката да ми разреши да запазя кабинета си и да остави моите колеги да ми помагат в нашата жизненоважна работа?
Тогава Агис XIV отново седна, сякаш щом темата за кредитите се изчерпа, вълнението му спадна.
— Знаете, че по стара традиция Галактическата библиотека е независима от Императора, що се отнася до нейното самоуправление. Тя създава правилата си и е вършила това от времето на Агис VI. Моят адаш — усмихна се той — се опитал да наложи контрол над информационната дейност на Библиотеката и се провалил. Смятате ли, че там, където великият Агис VI се е провалил, аз ще успея?
— Не Ви моля да прилагате сила, сир, а просто да изкажете учтиво желание. Вероятно щом не става въпрос за твърде важна функция на Библиотеката, служителите й ще се радват да окажат чест на Императора и да изпълнят волята му.
— Малко знаете за Галактическата библиотека, професор Селдън. Достатъчно е само да изявя някакво желание — без значение колко леко и внимателно, — за да бъда сигурен, че библиотекарите, дълбоко възмутени, ще продължат да вършат обратното. Много са чувствителни и към най-слабия знак за императорски контрол.
— Тогава какво да правя? — попита Селдън.
— Ще ви кажа какво, дойде ми нещо наум. Аз съм член на обществото и мога да посещавам Библиотеката, стига да искам. Тя се намира на територията на Двореца, така че ако я посетя, няма да наруша протокола. Вие ще дойдете с мен и ще се държим подчертано приятелски един с друг. Аз няма да ги моля за нищо, но като ни видят да вървим ръка под ръка, някой от този техен бездушен Съвет може да прояви към вас по-голямо внимание. Ала това е всичко, което мога да сторя.