Битката за Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Битката за Фондацията». Краткое содержание книги:
И дълбоко разочарован, Хари Селдън се зачуди дали то изобщо би свършило работа.
12
— Не знаех, че сте толкова близки с Императора, професор Селдън — каза с известна нотка на благоговение Лас Зенов.
— Защо не? За един монарх той е много демократичен човек и се интересува от опита ми като Първи министър по времето на Клеон.
— Това направи дълбоко впечатление на всички ни. В нашите зали Императорът не е влизал от дълги години насам. По принцип, щом Негово величество се нуждае от нещо от Библиотеката…
— Мога да си представя. Той го изисква и то му се доставя като акт на внимание.
— Някога имало предложение — продължи бъбриво Зенов — Императорът да бъде снабден с пълен комплект компютъризирано оборудване в Двореца му, свързано пряко с библиотечната система, тъй че да няма нужда да чака за услугата. Това било в старите времена, когато кредитите били в изобилие. Но знаете ли, не било прието.
— Защо?
— Почти целият Съвет се съгласил, че такова решение прекалено много би сближило Императора с Галактическата библиотека и би застрашило нашата независимост от правителството.
— А този Съвет, който не е склонен да изрази почит даже към Императора, дали все пак ще ми позволи да остана в Библиотеката?
— В момента — да. Съществува усещането — и аз направих всичко възможно да го поощря, — че ако не бъдем учтиви към един личен приятел на Агис XIV, напълно ще загубим шанса да ни увеличат отпусканите суми, така че…
— Така че тук говорят кредитите или дори неясните възможности за кредити.
— Страхувам се, че да.
— Сега мога ли да доведа свои колеги?
Зенов изглеждаше притеснен:
— О, страхувам се, че не. Видяхме Императора само с вас, а не с вашите колеги. Съжалявам, професоре.
Селдън сви рамене и потъна в дълбока меланхолия. И без това хора, които да доведе, просто липсваха. Известно време се беше надявал да открие други като Уонда, но не бе успял. Хари също имаше нужда от средства, за да предприеме подходящо издирване. Обаче и той нямаше нищо.
13
Трантор, светът-столица на Галактическата империя, се бе променил значително от деня, когато Селдън за пръв път преди тридесет и осем години слезе от хиперкораба от родния си Хеликон. Запита се дали не бисерната омара на старческите му спомени караше Трантор да сияе толкова ярко в мислите му. Или пък това е бил изблик на младежка енергия? Как би могъл млад мъж от такъв провинциален Външен свят като Хеликон да не бъде впечатлен от блестящите кули, искрящите куполи, пъстроцветните и забързани маси от хора, които се носеха подобно на вихрушка из улиците?
А сега, мислеше си тъжно Хари, пешеходните алеи бяха почти безлюдни даже в разгара на деня. Върлуващите гангстерски банди държаха под контрол различни райони на града и си оспорваха териториите. Службите за сигурност бяха западнали; онези, които бяха останали, се изприщваха да обработват оплакванията в Централното управление. Разбира се, при спешни повиквания се изпращаха полицаи, но патрулите им стигаха до местопроизшествието едва след факта на престъплението. Те вече дори не се и правеха, че защитават гражданите на Трантор. Човек излизаше навън на свой риск, а пък рискът бе голям. Въпреки всичко Хари Селдън го поемаше и се разхождаше през деня, сякаш предизвикваше силите, дето бяха съсипали любимата му Империя, да съсипят и него.
И така, Хари вървеше, накуцвайки, и размишляваше. Нищо не се получаваше. Не успя да изолира генетичния модел, който отличаваше Уонда от останалите, а без това не можеше да намери подобни на нея. Способността й да чете чужди мисли значително се беше развила през шестте години, откакто откри грешката в първичния радиант на Юго Амарил. Девойката бе странна и в други отношения. Сякаш осъзнала веднъж, че тази й умствена особеност я отделя от хората, тя реши да я разбере, да обуздае енергията й и да я насочи. Отминала юношеската възраст, Уонда узря и отхвърли момичешкия си смях, толкова мил на Хари, ала същевременно му стана още по-скъпа с решимостта си да му помага в работата със силата на своята дарба. Хари Селдън й беше казал за плана си за създаване на Втора фондация и тя се обвърза да осъществи заедно с него тая цел.
Днес обаче Хари бе в мрачно настроение. Той идваше до заключението, че умствената способност на внучката му няма да го доведе доникъде. Нямаше кредити да продължи изследванията си, нямаше кредити да открие други като Уонда, нямаше кредити да плаща на работещите по Психоисторическия проект в Стрилингския университет, нямаше кредити да задвижи и толкова важния за него Енциклопедичен проект в Галактическата библиотека. И сега какво?