Ловецът на елени
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Мусаков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловецът на елени». Краткое содержание книги:
Ловецът беше стигнал приблизително на една линия между „ковчега“ и лагера, когато най-сетне зърна първия отблясък на огъня. За него това стана внезапно и малко неочаквано и отначало той се уплаши да не би да е навлязъл непредпазливо в осветеното от огъня пространство. Но като се огледа и установи, че няма опасност да бъде открит дотогава, докато индианците оставаха в центъра на осветеното поле, той спря кануто на най-подходящото място, което намери, и започна своите наблюдения.
Писахме вече много за това изключително същество, но всичко писано би било напразно, ако е необходимо сега да напомняме на читателя, че въпреки своята необразованост в светските науки и простотата, която винаги проявяваше във връзка с тънкостите на общоприетия вкус, Ловецът бе човек със силно, вродено поетично чувство. Той обичаше горите заради тяхната свежест, заради пълната им самота, заради тяхната грандиозност и защото навсякъде в тях се чувствуваше величието на природата. Рядко се движеше сред тях, без да спре, за да се наслади на някои от техните особени хубости, ала и рядко се опитваше да вникне в причините за тая наслада. И не минаваше ден, без да разговаря негласно с нескончаемия извор на всичко, което виждаше, чувстваше и забелязваше. Ето защо, като имаме предвид това негово духовно устройство, а също така и хладнокръвието му, което никаква опасност не можеше да смути и никакво критично положение — да разклати, не би трябвало да се изненадваме, че Ловецът изпитваше удоволствие, любувайки се на гледката пред очите си, и че тя за миг го накара да забрави защо се бе приближил към брега. Впрочем това ще стане още по-ясно, ако опишем самата гледка.
Кануто се намираше точно срещу една естествена алея не само сред крайбрежните храсти, а и между дърветата и тя позволяваше да се наблюдава безпрепятствено лагера. Точно тази пролука бе станала и причина светлината да бъде забелязана от сала. Тъй като току-що бяха сменили мястото, индианците не се бяха прибрали още в колибите си, а се бяха заели да уредят своите жилища и да приготвят храна. Беше запален голям огън — както за осветление, тъй и за сготвяне на простата храна, и тъкмо пламтеше, висок и ярък, понеже преди малко в него бяха хвърлили нов голям куп изсъхнали храсти. Той осветяваше ярко горските сводове и целия район на лагера, сякаш там бяха запалени стотици факли.
По-голямата част от работата беше привършена и дори най-гладните деца се бяха нахранили. С една дума, беше дошло време за отмора и общо безгрижие, което обикновено настъпва след сита вечеря и преустановяване на дневния труд. А и ловците, и рибарите се бяха отличили, и тъй като имаше храна в изобилие, това извънредно важно обстоятелство създаваше общо задоволство и всяка друга грижа изглеждаше дребна и нищожна.
От пръв поглед Ловецът забеляза, че много от воините отсъстваха. Неговият познат, Разцепеният дъб, обаче се намираше в лагера, седнал сякаш в предния план на пъстра картина, която Салватор Роса на драго сърце би нарисувал, и мургавото му лице беше озарено както от удоволствие, тъй и от червеникавата светлина на пламъците, докато показваше на някакъв друг член на племето един от слоновете, предизвикали такова вълнение сред хората му.
Едно момче надничаше безмълвно и любопитно над рамото му и допълваше групата.
Малко по-назад осем до десет воини се бяха полуизтегнали на земята или седяха, облегнали гърбове в стъблата на дърветата. Оръжията им се намираха близо до тях — опрени на същите дървета или оставени върху коленете им небрежно, но все пак в готовност.
Ала групата на жените и децата привлече най-силно вниманието на Ловеца. Изглеждаше, че всички жени са се събрали наедно и както почти винаги, малките се намираха около тях. Жените се смееха и съгласно навика си бъбреха тихо, макар че човек, запознат с обичаите на червенокожите, веднага би открил, че не всичко е в ред. Повечето от младите жени наистина изглеждаха весели и безгрижни, но встрани от тях седеше една стара вещица, настръхнала и с ядно изражение на лицето. Ловецът веднага разбра, че вождовете са й възложили някаква неприятна задача. Каква беше тази задача, не можеше да знае, но бе почти сигурен, че до известна степен тя трябва да е свързана с жените, тъй като на стариците по правило се възлагат само подобни задачи.