Ловецът на елени
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Мусаков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловецът на елени». Краткое содержание книги:
— Ловецо! — каза бързо момичето, прекъсвайки го почти задъхана от вълнение. — Нима вие вярвате всичко онова, което сте чул за едно бедно момиче, останало без майка? Нима лъжливият език на Бързия Хари може да отрови живота ми завинаги?
— Не, Джудит, не. Казах на Хари, че не е достойно за един мъж да клевети онези, които не може да спечели по честен начин и че дори и индианците се стремят никога да не опозорят доброто име на една млада жена.
— Ако имах брат, Хари не би се осмелил да прави това! — възкликна Джудит и в очите й блеснаха мълнии. — Но понеже ме намира без всякакъв защитник освен един старец, чиито уши са почнали вече да оглушават, както е заглушена и чувствителността му, той може да прави, каквото си иска.
— Не е точно така, Джудит — не, не е точно така! Никой човек, брат или чужд, не би търпял да види оклеветена девойка като вас, без да каже поне дума в нейна защита. В действителност Хари иска да ви направи своя жена и онова, което върши против вас, е по-скоро резултат на ревност, отколкото на други чувства. Усмихнете му се, когато се събуди, и стиснете ръката му, пък макар и не така силно, колкото моята преди малко, и залагам живота си, че нещастният момък ще забрави всичко друго освен вашата красота. Опитайте, Джудит, когато той се събуди, и ще се убедите сама в силата на една усмивка.
Когато завърши, Ловецът се засмя и съобщи на външно спокойния, но вътрешно изгарящ от нетърпение Чингачгук, че е готов да потегли с него. Когато младият човек влезе в лодката, девойката остана неподвижна като камък, потънала в мислите, към които я бяха навели езикът и държането на Ловеца. Естественото държане на този човек я беше объркало. В своя малък свят Джудит умееше да се справя винаги успешно с всички мъже; сега обаче се ръководеше повече от поривите си, отколкото от своята хитрост и пресметливост. Няма да отказваме, че някои от размишленията на Джудит бяха горчиви, макар че трябва да проследим следващите страници на повестта, за да видим доколко възнаградени и доколко силни бяха нейните страдания.
Чингачгук и бледоликият му приятел потеглиха, за да изпълнят своето опасно и рисковано начинание с хладнокръвие, което би направило чест на хора, нагазващи за двадесети, а не за пръв път пътеката на войната. Индианецът бе заел мястото при носа на лодката, а Ловецът направляваше движенията й от кърмата. Така делауерът щеше да слезе пръв и пръв да срещне любимата си. От друга страна, младият бледолик също беше доволен от мястото си, защото знаеше, че състоянието, в което се намираше развълнуваният индианец, нямаше да му позволи да управлява лодката толкова твърдо и разумно, както някой друг, който напълно владее своите чувства.
От момента, когато напуснаха „ковчега“, движенията на двамата мъже приличаха на маневрите на великолепно обучени войници, които трябваше за пръв път да се срещнат със своя враг на бойното поле. Чингачгук никога дотогава не беше стрелял срещу неприятел, а на читателя е известно как неговият приятел започна военната си кариера. Наистина при самото си пристигане индианецът бе обикалял в продължение на няколко часа вражеския лагер и дори веднъж беше влизал в него, както беше разказано в миналата глава, но неговите опити бяха останали безрезултатни. А сега беше сигурно, че щеше да има или успех, или позорен провал. От изхода на това начинание зависеше дали Вах-та!-вах ще бъде спасена, или и занапред ще остане в плен. С една дума, в действителност това беше истинският пръв боен поход на двамата честолюбиви млади воини. И докато единият от тях беше подтикван от чувства, които обикновено тласват мъжете по тоя път, то и двамата бяха заложили и гордостта, и мъжеството си, за да постигнат желания успех.
Вместо да насочи лодката право към полуостровчето, което се намираше на по-малко от четвърт миля от брега, Ловецът отправи носа на лодката диагонално към средата на езерото с цел да се озове на място, откъдето да може да приближи към брега, право срещу неприятелите. Мястото, дето Хети беше стъпила на сушата и където Вах-та!-вах бе обещала да ги чака, се намираше по-близо до върха, отколкото до края на полуострова и ако Ловецът не беше взел тази предварителна мярка, на двамата приятели щеше да се наложи да заобиколят почти целия полуостров, и то плавайки близо до брега.
Чингачгук много добре разбра решението на своя приятел и макар то да беше взето без неговото мнение, продължи да гребе спокойно в тази посока. Няколко минути бяха достатъчни, за да отдалечат лодката на необходимото разстояние, и тогава двамата млади мъже инстинктивно и сякаш по взаимно съгласие престанаха да гребат.
Вместо да намалее, мракът като че се сгъстяваше, но все пак от мястото, където се намираха, двамата смелчаци можеха да различат очертанията на планините. Делауерът напразно се взираше на изток, за да открие поне за миг блясъка на желаната звезда. Въпреки че към хоризонта облаците се бяха разкъсали, в тази част на небето тяхната завеса все още бе толкова плътна, че скриваше напълно всичко зад себе си.