Ловецът на елени
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Мусаков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловецът на елени». Краткое содержание книги:
Точно в този миг се чу шум от потапянето на гребло, тъй като раздразнението беше направило Марч непредпазлив. Това напълно убеди Ловеца, че предположението му е правилно.
Тъй като платното бе свито, салът не беше изминал голямо разстояние и след няколко минути младият човек чу как тихият спокоен глас на Чингачгук указваше на Хътър къде да насочи лодката. И след съвършено кратко време кануто стигна „ковчега“ и тримата авантюристи се прехвърлиха на него.
Нито Хътър, нито Хари споменаха нещо за онова, което се беше случило. Само делауерът, минавайки край приятеля си, произнесе думите: „Отънят изгасен“, които, макар да не отговаряха буквално на истината, изясняваха достатъчно положението.
Сега трябваше да решат в коя посока да отправят сала. След кратко и мрачно съвещание Хътър реши, че най-разумно ще бъде „ковчегът“ да продължи да се движи, защото по този начин имаше най-голяма вероятност да се избегне всякаква изненада. След това старецът съобщи, че той и Марч имат намерение да си отпочинат подир дългото безсъние през време на пленничеството. Тъй като вятърът все още менеше посоката си и подухваше леко, решиха да предоставят на него да ги откара, където иска; трябваше само да се внимава „ковчегът“ да не се приближи към брега.
След като решиха всичко това, освободените пленници помогнаха да се опъне платното, а после легнаха на две от постелите и оставиха Ловеца и приятеля му да следят движенията на плаващото жилище. Това беше добре дошло за двамата млади мъже; поради срещата, определена от Вах-та!-вах, никой от тях нямаше намерение да спи. А обстоятелството, че Джудит и Хети останаха също така будни, ни най-малко не нарушаваше приятните страни на плановете им.
Известно време „ковчегът“ се движеше бавно край западния бряг, без южният ветрец да издуе напълно платното му. Той напредваше с не повече от две мили в час, но двамата приятели установиха, че не само ги носи към полуострова, който желаеха да стигнат, но и че това става със задоволителна скорост според времето, с което разполагаха.
Сега дори и девойките говореха малко и онова, което се каза, се отнасяше повече до спасението на Вах-та!-вах, отколкото към който и да било друг въпрос. Външно индианецът беше абсолютно спокоен. Но с всяка изминала минута неговото скрито вълнение непрестанно се засилваше, докато най-после чувствата му стигнаха до положение, което можеше да задоволи и най-взискателната любима. Ловецът насочваше сала край брега и се стараеше да не навлиза в заливите повече, отколкото беше благоразумно. Той правеше това с двояка цел — от една страна, за да прикрива „ковчега“ в сенките на гората, и, от друга, за да открие евентуални признаци за лагер по бреговете, край които минаваха.
Плуващото жилище беше заобиколило по този начин един нисък нос и вече се намираше в залива, сверено от желаната цел. Полуостровчето, към което се стремяха, бе на около четвърт миля от тях, когато Чингачгук се приближи тихо към своя приятел и посочи едно място право пред него. Малък огън блестеше точно зад стената от храсти, която ограждаше брега откъм южната страна на полуострова. Нямаше и съмнение: индианците внезапно бяха преместили лагера си, и то на самото място или поне край същия полуостров, на който Вах-та!-вах беше определила своята среща.
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
Ти приказки шептиш на долината
за слънчеви лъчи и за цветя;
а мен със разни призраци и веди
ме караш плахо в мрака да трептя.