Ловецът на елени
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Мусаков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловецът на елени». Краткое содержание книги:
Читателят ще разбере, че малката височина пред индианския лагер улесняваше извънредно много тайното приближаване на двамата смелчаци. Тя не позволяваше на светлината от огъня да пада пряко натам и затова, макар почвата към брега да се спускаше надолу, левият или източен край на лагера оставаше незащитен. Ловецът не се вмъкна в ивицата от храсти, която се намираше право пред лодката, защото така можеше съвсем неочаквано да се намери в кръга от светлината; той бе забелязал, че възвишението не стига до водите на езерото. Затова тръгна покрай брега в северна посока, докато се озова почти на отсрещната страна на полуострова, където завесата от ниска растителност и горските сенки му даваха естествено прикритие.
Щом излязоха от храстите, двамата приятели спряха да се огледат. Огънят все още пламтеше зад малкото възвишение и хвърляше светлината си право нагоре, към върховете на дърветата; отблясъците бяха по-скоро приятни за гледане, отколкото полезни. И все пак за двамата разузнавачи този блясък беше от полза, защото докато цялата околност беше в мрак, центърът се осветяваше силно и това излагаше на опасност диваците и скриваше техните неприятели. Използвайки последното обстоятелство, младите мъже внимателно се придвижиха към възвишението. Ловецът настоя да върви напред, защото се опасяваше, че, ръководен от своите чувства, делауерът може да извърши и нещо непредпазливо.
Трябваше им само минута, за да стигнат подножието на малката височина, и след това започна най-опасната част от начинанието им. Като се движеше крайно предпазливо и държеше пушката си така, че дулото й да остане скрито, но да бъде готова за действие, Ловецът напредваше стъпка по стъпка, докато най-после стигна достатъчно високо, за да може да надникне зад хребета; на светлината се издигаше само главата му. Чингачгук застана до него и двамата спряха, за да огледат внимателно лагера още веднъж. Но за да не бъдат забелязани откъм гърба от някой случайно скитащ хурон, те застанаха зад стъблото на един грамаден дъб, откъм страната, която бе по-близо до огъня.
Видът на лагера, който се разкри пред очите на Ловеца, сега беше пълна противоположност на онова, което беше наблюдавал откъм езерото. Неясните фигури, които бе забелязал тогава, навярно бяха на склона на възвишението — на няколко крачки пред мястото, където стоеше сега. Огънят все още пламтеше ярко и около него бяха насядали върху повалени дървета тринадесет воини — онези, които той беше видял от лодката. Те разговаряха много оживено помежду си и фигурите на слоновете минаваха от ръка в ръка. Първият прилив на смайване у диваците беше преминал и сега те разискваха дали тези необикновени животни съществуват и какви са историята и навиците им — нещо, което беше погълнало цялото им внимание. В този миг всичко друго беше забравено и нашите двама смелчаци едва ли биха могли да се приближат в по-удобно време.
Жените се бяха скупчили, както ги бе видял Ловецът — приблизително на средата между мястото, където се намираше сега той, и огъня. Разстоянието между дъба, на който се облягаше младият човек, и воините беше около тридесет метра. Жените се намираха може би на половината от него. Тяхната близост налагаше на двамата разузнавачи крайна предпазливост в движенията. Макар че индианките разговаряха съвършено тихо със своите меки гласове, абсолютната тишина, която цареше в гората, позволяваше да се чуват цели части от разговора им. А веселият смях, който се разнасяше от време на време от устата на девойките, стигаше навярно чак до лодката.
Ловецът почувства трепета, който премина по тялото на приятеля му, когато чу сладките звуци от сочните и красиви устни на Вах-та!-вах. Дори постави ръка на рамото на индианеца, за да му напомни да се владее. Разговорът пред тях стана по-оживен и двамата се приведоха напред, за да се вслушат.