Ловецът на елени
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Мусаков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловецът на елени». Краткое содержание книги:
— Разположението на огъня толкова близо до водата има и едно преимущество за нас, Джудит — каза той, докато правеше тези малки маневри, — то показва, пълното убеждение на мингосите, че се намираме още в „замъка“ и пристигането ни в този участък ще бъде непредвидено за тях. Но щастие е, че Хари Марч и баща ви спят, инак отново щяха да се впуснат на лов за скалпове. Ха! Ето, че храстите почват да скриват огъня и сега вече той съвсем не се вижда!
Ловецът почака малко, за да се увери, че най-после беше улучил желаното място, а след това даде уговорения сигнал. Чингачгук спусна котвата и сви платното. Положението, в което сега се намираше салът, имаше и преимущества, и недостатъци. За да скрият огъня от очите на стареца или Хари, които можеха да се събудят случайно, двамата млади мъже бяха приближили „ковчега“ до брега повече, отколкото бе желателно. От друга страна, по-навътре езерото беше извънредно дълбоко, а при сегашните обстоятелства по възможност трябваше да се избегне пускането на котва в дълбоки води. Двамата мъже се надяваха също така, че на мили околовръст няма никакъв сал и макар в тъмнината да изглеждаше, че дърветата почти се надвесват над „ковчега“, нямаше да бъде лесно да се стигне до него без лодка. Гъстият мрак, който владееше там поради близостта на гората, напълно ги закриваше и до момента, когато внимаваха да не вдигат никакъв шум, съществуваше много малка, ако не и почти никаква опасност да бъдат открити.
Ловецът изтъкна всички тези неща на Джудит и й даде нареждане в коя посока да се отправи в случай на тревога, защото той смяташе, че е крайно неуместно да събуждат спящите, освен ако това станеше абсолютно необходимо.
— А сега, Джудит, след като се разбрахме, време е Голямата змия и аз да сядаме в лодката — завърши Ловецът. — Наистина звездата не е изгряла още, но това скоро ще стане, макар че поради облачността никой от нас не ще успее да я съзре. А Вах-та!-вах е умна девойка и не е от тези, които винаги трябва да имат предмета пред себе си, за да го видят. Уверявам ви, че тя не ще закъснее дори две минути и не ще сбърка и с две стъпки мястото, стига тези подозрителни негодници — мингосите, да не са се усъмнили в нещо и да не са я сложили като примамка, за да ни пленят, или пък да са я скрили, за да я подготвят за хуронски вместо за мохикански съпруг.
— Ловецо — прекъсна го сериозно девойката, — това начинание е извънредно опасно, защо изобщо участвувате в него и вие?
— Ха! Нали знаете, Джудит, че трябва да освободим Вах-та!-вах, любимата на Голямата змия — девойката, за която смята да се ожени веднага, щом се завърнем при племето?
— Колкото до индианеца, всичко е ясно. Но вие няма да се ожените за Вах-та!-вах, нали? И не сте неин любим. Защо двама души да рискуват живота и свободата си, за да извършат онова, което може да направи спокойно само един от тях?
— А! Сега ви разбирам, Джудит! Да, сега започвам да схващам. Вие смятате, че щом Вах-та!-вах е любима на Голямата змия, а не моя, то освобождението й е изключително негова работа. Но забравяте, че това е нашата цел тук при езерото, а не е хубаво човек да забравя целите си, когато настъпи критичен момент. Освен това, ако любовта значи толкова много за някои хора, особено за младите жени, то за други приятелството е също така ценно. Съгласен съм, че делауерът може да отплава с една лодка и сам да отвлече Вах-та — може би дори за него не ще има разлика в това, дали аз присъствам, или не. Но той не би могъл да се справи с една засада или пък да се бори с диваците и същевременно да отвлече любимата си, ако с него няма приятел, на когото да разчита. Не, не, Джудит; в такъв миг не може да напуснеш човека, който разчита на теб, и не бива да очаквате от мен да го сторя.
— Боя се… уверена съм, че сте прав, Ловецо. И все пак бих предпочела да не отидете. Обещайте ми поне едно: да не се вмъквате в лагера на диваците и да не предприемате нищо повече от отвличането на момичето. Засега това ще бъде достатъчно и трябва да се задоволите с него.
— Но, девойко! Човек би помислил, че слуша Хети, а не разумната и прелестната Джудит Хътър! Но страхът прави глупав мъдреца и слаб — силния. Много пъти съм имал доказателства за това! Извънредно мило и нежно от ваша страна е, Джудит, че се безпокоите за един свой ближен, и винаги ще твърдя, че сте мила и искрена девойка, каквито и недостойни приказки да разправят за вас онези, които завиждат на красотата ви.