Черният орден
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милева Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният орден». Краткое содержание книги:
Шепа нацистки учени продължават работата върху таен проект дълбоко в земните недра.
В Дания някой се домогва до семейната библия на бащата на еволюцията Дарвин с цената на убийство.
В Южна Африка неочаквано се появява кръвожаден митичен звяр.
Агенти на Сигма Форс се изправят срещу жесток и безскрупулен враг, за да разкрият най-озадачаващата научна загадка, заключена в поредица от руни — тайната за произхода на живота.
Древен мит… Съвременна наука… Нова господарска раса…
— Но което е още по-важно — продължи Анна, леко задъхана от проточилата се лекция, — квантовата механика обяснява как се е появила първата искра на живота. Спомнете си колко нищожна е вероятността онзи пръв репликиращ се протеин да се пръкне от първичната супа. В квантовия свят случайността е извадена от уравнението. Първият репликиращ се протеин се е появил, защото е представлявал ред в хаоса. Способността му да измерва и срива квантовия потенциал е надвила случайността на сляпото блъскане и удряне, съществувало дотогава в първичната супа. Животът се е появил, защото е бил по-добро квантово измерващо устройство.
— И Бог не е имал нищо общо? — каза Лиза; повтаряше един от въпросите, които Анна й беше задала преди… преди десет години сякаш.
Анна вдигна длан към челото си. Пръстите й трепереха. Присви очи. Впери поглед през прозореца с вдървено от болка лице. Гласът й беше толкова тих, че трудно се чуваше.
— Не твърдя такова нещо… ти просто гледаш под грешен ъгъл, от грешна посока.
Лиза си замълча. Виждаше, че Анна е твърде изтощена, за да продължи. Всички трябваше да поспят. Но имаше един въпрос, който трябваше да бъде зададен.
— Камбаната? — попита тя. — Какво прави Камбаната?
Анна свали ръка и погледна най-напред Пейнтър, после Лиза.
— Камбаната е най-съвършеното квантовоизмерващо устройство.
Лиза затаи дъх.
Пламък някакъв си проби път през изтощението на немкинята. Какъв точно, беше трудно да се прецени — гордост, вяра… но и голяма доза страх.
— Полето на Камбаната — ако може да бъде овладяно напълно — притежава способността не само да тласне ДНК към по-съвършена форма, а и да повлияе на цялото човечество.
— А ние? — попита Пейнтър и се размърда. Ако се съдеше по изражението му, пламът на Анна не му беше въздействал по никакъв начин. — Ти и аз? Не виждам как случващото се с нас може да бъде наречено усъвършенстване.
Пламъкът в очите на Анна угасна, стъпкан от умората и поражението.
— Защото освен потенциала си да тласка еволюцията в правилната посока, Камбаната, вътре в квантовите си вълни, крие и обратното.
— Обратното?
— Болестта, която засегна клетките ни. — Анна отклони поглед. — Не е само дегенерация… а дееволюция.
Пейнтър я гледаше ужасен.
Гласът й спадна до хриплив шепот.
— Телата ни са се запътили назад към първичния миш-маш, от който сме се появили.
Събудиха го маймуните.
„Маймуни?“
Усещането беше толкова странно, че само за миг го изстреля от пиянския сън към будно състояние. Грей се надигна. След още миг се включи и паметта му, докато той трескаво се опитваше да проумее ситуацията.
Беше жив.
В килия.
Спомни си отровния газ, музея Вевелсбург, лъжата. Беше изгорил библията на Дарвин, беше заявил, че в старата книга се съдържа тайна, за която знаят само той и хората му. Надявал се бе предпазливостта да надвие желанието за отмъщение. Явно надеждите му се бяха оправдали. Жив беше. Но къде бяха другите? Монк, Фиона и Райън?
Огледа килията. Най-обикновена килия. Нар, клозет, душ. Без прозорци. Нямаше врата, а решетка с дебели прътове. От другата й страна имаше коридор с флуоресцентно осветление. Грей отдели няколко мига за лична инспекция. Бяха го съблекли гол, но на един стол, занитен за крака на леглото, имаше сгънати дрехи.
Отметна одеялото и стана. Зави му се свят, но след няколко вдишвания всичко дойде на мястото си. Само дето още му се гадеше. Дробовете му стържеха, сякаш бяха пълни със стъклена вата. Последици от отравянето.
Освен това го болеше бедрото, силно. Напипа голяма колкото юмрук синина. Както и няколко следи от убождания. На лявата му ръка имаше лейкопласт. От венозна система? Явно някой го беше лекувал и му беше спасил живота.
До слуха му стигнаха познатите вече крясъци.
Маймуни.
Не звучеше като в зоопарк.
Повече като утро в дивата природа.
Къде беше тази природа обаче? Въздухът бе по-сух, по-топъл и миришеше някак особено. Определено не приличаше на място с умерен климат. Може би някъде в Африка. Колко време бе лежал в безсъзнание? Не му бяха оставили часовника, по който да разбере кое време е, още по-малко кой ден е. Но имаше чувството, че е минал най-много един ден. Поне ако се съдеше по четината, покрила бузите му.
Посегна за дрехите.
Движението му привлече нечие внимание.
От другата страна на коридора Монк се приближи до зарешетената врата на своята килия.
— Слава Богу… — прошепна Грей, щом го видя.
— Добре ли си?
— Като махмурлия… но идвам на себе си.
Монк вече се беше облякъл — със същия бял анцуг, който бяха оставили и на Грей. Грей също се облече.