Черният орден
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милева Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният орден». Краткое содержание книги:
Шепа нацистки учени продължават работата върху таен проект дълбоко в земните недра.
В Дания някой се домогва до семейната библия на бащата на еволюцията Дарвин с цената на убийство.
В Южна Африка неочаквано се появява кръвожаден митичен звяр.
Агенти на Сигма Форс се изправят срещу жесток и безскрупулен враг, за да разкрият най-озадачаващата научна загадка, заключена в поредица от руни — тайната за произхода на живота.
Древен мит… Съвременна наука… Нова господарска раса…
Възможно ли беше именно това семейство да стои зад събитията в Granitschloss?
Определено бяха достатъчно влиятелни и с почти неограничени финансови ресурси. А и татуировката, която Пейнтър беше видял на ръката на русата убийца, определено приличаше на „Кръста“ от герба на Вааленберг. А да не забравяме и близнаците, Исак и Ишке Вааленберг. Каква цел преследваха те в Европа?
Толкова много въпроси без отговор.
Пейнтър почука с химикалката по герба на Вааленбергови.
Имаше нещо в този символ…
Заедно с фамилната история на клана Вааленберг Логан беше пратил информация и за символа. Можел да бъде проследен до келтите, друго от северните племена. Един вид изображение на слънцето, този соларен символ често бил всичан в келтските щитове и оттам дошло името му — „щитов възел“.
Ръката на Пейнтър застина.
„Щитов възел.“
Думи прокънтяха в главата му, думите, изречени от Клаус точно преди да умре, проклятие към всички.
„Всички ще умрете! Когато възелът се затегне около вратовете ви!“
Тогава Пейнтър реши, че Клаус се е изразил погрешно, че всъщност има предвид примка, клуп. Но ако бе имал предвид символа?
„Когато възелът се затегне…“
Пейнтър обърна един пристигнал по факса лист. Поглеждаше Вааленберговия герб и рисуваше. Нарисува символа така, все едно някой е стегнал възела, събрал е примките в центъра, както се връзват връзки на обувки.
— Какво правиш? — Лиза внезапно изникна зад рамото му.
Пейнтър се стресна и химикалката му заора в листа.
— За Бога, не се промъквай така зад гърба ми!
Тя се прозя и чучна на облегалката на стола му. Потупа го по рамото.
— Леле, колко сме чувствителни! — Наведе се по-близо. — Сериозно те питам. Какво рисуваш?
Вниманието на Пейнтър изведнъж и по своя воля се съсредоточи изцяло върху дясната й гърда, която се беше настанила на сантиметри от бузата му.
Той се изкашля и успя да насочи поглед към скицата.
— Просто си играя със символа, който открихме върху кожата на убийцата. Един от агентите ми е видял същата татуировка върху двама Sonnekonige в Европа. Внуците-близнаци на сър Болдрик Вааленберг. Няма начин да не е нещо важно. Може да съдържа улика, която сме пропуснали.
— Или пък дъртото копеле просто обича да дамгосва наследниците си все едно са говеда. Определено ги възпитава като такива.
Пейнтър кимна.
— Клаус каза нещо, преди да умре. Нещо за стягането на възел. Прозвуча като тайна, която не бива да се изрича.
Довърши скицата с още няколко внимателни щриха, като я сви към центъра.
Сложи я до другата.
Огледа двете рисунки и изведнъж му просветна.
Лиза, изглежда, усети затаения му за миг дъх.
— Какво? — попита и се наведе още по-близо.
Той посочи с химикалката си втората скица.
— Нищо чудно, че са спечелили Клаус на своя страна. А това навярно обяснява и защо последните поколения Вааленбергови живеят като отшелници.
— Не разбирам.
— Не с нов враг си имаме работа. А със същия враг. — Пейнтър удебели центъра на втората скица и разкри тайното й сърце.
Лиза ахна.
— Свастика!
Пейнтър погледна похъркващия гигант и сестра му. После въздъхна.
— Още нацисти.
Остъклената зимна градина сигурно беше стара колкото къщата. Стъклата бяха замъглени от старост, сякаш се топяха под африканското слънце, черните им железни рамки навяваха на Грей мисли за паяжина. Кондензираната по вътрешната страна на стъклата влага размазваше гледката към тъмната джунгла навън.
Първото нещо, което порази Грей, беше влагата. Със сигурност гонеше стоте процента. Тънкият памучен анцуг полепна по тялото му.
Ала условията в градината не бяха съобразени с неговия комфорт. Солариумът приютяваше пищно разнообразие от растения, в саксии и сандъчета, подредени на стъпаловидни рафтове или увиснали от кошници, провесени на черни вериги. Във въздуха се смесваха уханията на стотици цветове. Малък фонтан от камък и бамбук шумолеше тихичко в центъра на помещението. Градината беше красива, но Грей се зачуди на кого му е притрябвала зимна градина в сърцето на Африка.
Отговорът скоро се появи.
Белокос джентълмен стоеше на повдигнато стъпало със саксии и държеше малка ножичка в едната си ръка и форцепс в другата. Със сръчността на хирург се наведе над малък бонзай — цъфнала слива — и отряза едно миниатюрно клонче. Изправи се с доволна въздишка.