Черният орден
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милева Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният орден». Краткое содержание книги:
Шепа нацистки учени продължават работата върху таен проект дълбоко в земните недра.
В Дания някой се домогва до семейната библия на бащата на еволюцията Дарвин с цената на убийство.
В Южна Африка неочаквано се появява кръвожаден митичен звяр.
Агенти на Сигма Форс се изправят срещу жесток и безскрупулен враг, за да разкрият най-озадачаващата научна загадка, заключена в поредица от руни — тайната за произхода на живота.
Древен мит… Съвременна наука… Нова господарска раса…
Но първо трябваше да намерят друга Камбана.
И още информация.
Стресна го глас зад рамото му:
— Мисля, че трябва да говорим с Анна — каза Лиза, сякаш прочела мислите му.
Пейнтър се обърна. Мислеше, че Лиза спи в дъното на кабината, но тя стоеше зад стола му, облечена с кафеникави панталони и кремава блузка.
Очите й огледаха лицето му преценяващо, по лекарски.
— Изглеждаш ужасно.
— Много си любезна — отвърна той, стана и се протегна.
Самолетът се люшна и потъна в мрак. Лиза го стисна за лакътя. Постепенно нещата си дойдоха на мястото — и на светло. Не самолетът беше виновен, а главата му.
— Обещай ми да поспиш поне малко, преди да кацнем — каза тя и го стисна по-силно, направо го ощипа.
— Ако остане време… оох!
Стискаше като менгеме тази жена.
— Добре де, обещавам — отстъпи той.
Тя отпусна пръсти и кимна към Анна, която се беше навела над купчина фактури — товарителници, издадени от имението Вааленберг. Търсеше нещо, което да подскаже, че Вааленбергови са поръчвали доставки на материали и компоненти, свързани с управлението на функционираща Камбана.
— Искам да знам нещо повече за това как работи Камбаната — каза Лиза. — За фундаменталните теории, които са в основата й. Щом болестта предизвиква квантови увреждания, трябва да разберем как и защо. Анна и Гюнтер са единствените оцелели от Granitschloss. Не мисля, че Гюнтер е бил обучаван в тънкостите на квантовата теория.
— Е, той все пак е куче-пазач, а не учен.
Сякаш в потвърждение, Гюнтер изхърка гръмовно, все едно изръмжа.
— Всички оцелели знания за Камбаната са в главата на Анна. Ако разсъдъкът й откаже…
„Всичко ще отиде по дяволите.“
— Трябва да научим информацията, преди това да се е случило — съгласи се Пейнтър.
Лиза го гледаше в очите. Не криеше мислите си от него. Те се четяха ясно по лицето й. Пейнтър си я спомни как се качва на самолета в Катманду. Изтощена, с обтегнати до скъсване нерви, тя не се беше поколебала да тръгне с тях. Лиза разбираше. И преди, и сега.
Не само разсъдъкът и паметта на Анна бяха изложени на риск.
Тези на Пейнтър — също.
Само един човек познаваше отблизо събитията от самото им начало, само един човек с необходимите медицински и научни познания и незасегнат от болестта, която заплашваше със слабоумие и него, и Анна. Докато бяха в замъка, двете неведнъж бяха разговаряли дълго и насаме. Лиза, от своя страна, се беше ровила в относително спокойствие сред научните трудове в библиотеката на Анна. Току-виж някой дребен факт се окажеше критичен и наклонеше везните в полза на успеха.
Лиза беше разбрала.
Не се беше наложило да я убеждава в Катманду. Просто се беше качила на самолета. Ръката й се плъзна от лакътя му надолу и се настани в неговата. Тя стисна леко пръстите му и кимна към Анна.
— Хайде да й поровим в мозъка.
— За да разберете как работи Камбаната — обясни Анна, — първо трябва да разберете квантовата теория.
Лиза я наблюдаваше внимателно. Зениците на Анна бяха разширени от кодеина — вземаше прекалено големи дози. Пръстите й трепереха едва доловимо. Стискаше очилата си с две ръце, сякаш бяха някаква котва.
Бяха се оттеглили в дъното на кабината. Гюнтер все още спеше под охрана в предната част.
— Май нямаме време за пълния курс на обучение — каза Пейнтър.
— Naturlich. Достатъчно е да се разберат само три основни принципа. — Анна пусна очилата си само колкото да вдигне показалец. — Първо, трябва да разберем, че щом материята се разложи до податомно ниво — до света на електроните, протоните и неутроните, — класическите закони на вселената започват да ерозират. Макс Планк е открил, че електроните, протоните и неутроните се държат като частици и вълни едновременно. Което изглежда странно и противоречиво. Частиците имат определени орбити и пътища, а вълните са по-дифузни, не толкова ясно определими и всъщност без специфични координати.
— И тези субатомни частици се държат и по двата начина? — попита Лиза.
— Те имат потенциала да бъдат или вълна, или частица — каза Анна. — Което ни води до следващия момент. До Хайзенберговия принцип на неопределеността.
Лиза беше чувала за това, а в лабораторията на Анна беше опреснила знанията си.
— Основното твърдение на Хайзенберг е, че нищо не е сигурно, докато не бъде наблюдавано — каза тя. — Но не виждам какво общо има неговата теория с електроните, протоните и неутроните.
— Най-добрият пример за принципа на Хайзенберг е котката на Шрьодингер — отвърна Анна. — Слагате котка в запечатана кутия, свързана с устройство, което във всеки момент може да пусне или да не пусне отровен газ в кутията. Шансовете зависят изцяло от случайността. В тази ситуация, при затворена кутия, Хайзенберг казва, че котката е потенциално и мъртва, и жива — едновременно. Едва когато някой отвори кутията и погледне в нея, реалността избира едното или другото състояние. Мъртва или жива.