Черният орден
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милева Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният орден». Краткое содержание книги:
Шепа нацистки учени продължават работата върху таен проект дълбоко в земните недра.
В Дания някой се домогва до семейната библия на бащата на еволюцията Дарвин с цената на убийство.
В Южна Африка неочаквано се появява кръвожаден митичен звяр.
Агенти на Сигма Форс се изправят срещу жесток и безскрупулен враг, за да разкрият най-озадачаващата научна загадка, заключена в поредица от руни — тайната за произхода на живота.
Древен мит… Съвременна наука… Нова господарска раса…
— Добре де, обаче…
Анна явно долови скептицизма.
— Знам, че звучи странно, но истината е, че с казаното дотук аз само се плъзнах по повърхността на чудатия свят на квантовата теория. Дори не е станало дума още за концепции като нелокалността, времевите тунели и множествените вселени.
— А там нещата са повече от чудати — обади се Пейнтър.
— Вие обаче трябва да проумеете тези три основни постулата — каза Анна и започна да брои на пръсти. — Субатомните частици съществуват в квантово състояние на потенциал. За да се тласне този потенциал, е нужен инструмент за измерване. И трето, именно околната среда изпълнява постоянно въпросните замервания и по този начин фиксира нашата реалност.
Лиза вдигна ръка в знак, че поне засега няма да спори повече.
— Но какво общо има това с Камбаната? Когато бяхме в лабораторията, ти спомена за някаква „квантова еволюция“.
— Именно — каза Анна. — Какво всъщност е ДНК-то? Протеинова машина, нали така? Която произвежда всички основни строителни блокчета от клетки, от тела.
— Най-просто казано — да.
— Ами да го опростим още повече тогава. Не е ли ДНК просто генетични кодове, заключени в химически съединения? И какво разкъсва тези съединения, какво включва и изключва гените?
Лиза премина на режим елементарна химия.
— Движението на електроните и протоните.
— И тези субатомни частици на кои правила се подчиняват — на класическите или на квантовите?
— На квантовите.
— Значи, ако един протон може да бъде на две места — А или Б, — и да включва или изключва даден ген, на кое място ще го намерим?
Лиза примижа.
— Ако има потенциала да е и на двете места, значи е на двете места едновременно. Генът е едновременно включен и изключен. Докато нещо не го измери.
— И какво го измерва?
— Околната среда.
— А околната среда на един ген е?…
Очите на Лиза бавно се разшириха.
— Самата молекула на ДНК.
Кимване и усмивка.
— На най-фундаменталното си ниво живата клетка действа като свое собствено измерващо устройство. И именно това постоянно клетъчно измерване е истинският двигател на еволюцията. И пак то обяснява защо мутациите не са случайни. И защо еволюцията работи с много по-бърз темп, отколкото може да се обясни със случайните мутации.
— Чакай — спря я Лиза. — Някакво доказателство в полза на последното твърдение?
— Ами да. Например онези бактерии, които не можели да разграждат лактозата — как поставени в хранителна среда само от лактоза и заплашени от гладна смърт, мутирали с невероятна бързина и създали ензим, който я разгражда. При шансове едно на билион. — Анна вдигна вежда. — Сега можеш ли да го обясниш? С помощта на трите квантови принципа? И с допълнителната информация, че за ползотворната мутация е било нужно само един-единствен протон да се премести от едно място на друго.
Лиза нямаше нищо против да опита.
— Добре, щом протонът може да бъде и на двете места, според квантовата теория протонът е бил и на двете места. Значи генът е бил едновременно мутирал и немутирал. Някъде между двете, в състояние на потенциал.
Анна кимна.
— Продължавай.
— После клетката действа като квантово измерващо устройство и принуждава ДНК да се срине от едната или от другата страна на оградата. Да мутира или да не мутира. И понеже клетката е жива и е под влияние на околната среда, тя е наклонила везната напук на случайността и е създала ползотворна мутация.
— Това съвременната наука го нарича адаптивна мутация. Околната среда въздейства на клетката, клетката въздейства на ДНК и се появява мутация, която е полезна за клетката. И всичко това се задвижва от механиката на квантовия свят.
Лиза започна да се досеща накъде отива разговорът. В предишен разговор Анна беше използвала термина „интелигентен дизайн“. Дори беше отговорила на въпроса кой според нея се крие зад тази интелигентност.
„Ние.“
И Лиза разбра. Нашите собствени клетки насочват еволюцията, откликват на околната среда и тласкат потенциала в ДНК така, че да сме по-пригодни за въпросната околна среда. След което естественият подбор, обяснен от Дарвин, си казва думата и запазва тези модификации в следващите поколения.