По трудния начин
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «По трудния начин». Краткое содержание книги:
Но този нов случай го тревожи. Истината му убягва. Налага се да се зарови в подробностите. Да тръгне по следите. Да го направи по трудния начин. Докато това, което е започнало на една оживена улица в Ню Йорк, най-сетне не избухне на пет хиляди километра оттам. В тихата английска провинция. Докато Ричър крачи сам през сенките. Въоръжен и опасен. Недосегаем.
Джак Ричър. Войник. Самотник. Герой.
Мъжете искат да са като него.
Жените искат да са с него.
— Никога не съм шофирала тук. Идвам за пръв път.
— Аз ще ви закарам — предложи Полинг.
— Къде?
— Където искате. Докато видим какво ще стане.
— Той наистина ли вече е тук?
Полинг кимна.
— Излязъл е от Лондон преди поне един час.
— Знае ли?
— Че всичко е измама? Още не.
— Добре — каза Кейт. — Закарай ни някъде. Където и да е. Веднага. Моля те.
Тя се изправи и хвана ръката на Джейд. Не взе нито дамска чанта, нито палто. Беше готова да тръгне веднага. Не изпитваше никакво колебание. Само чиста паника. Ричър подхвърли на Полинг ключовете на колата и излезе навън след тях. Джейд се мушна на задната седалка на малката кола, а Кейт седна до Полинг. Полинг нагласи седалката и огледалото, сложи си колана и запали двигателя.
— Чакай — каза Ричър.
На два километра на запад по пътя се мярна тъмнозелена кола, която бързо се движеше зад редицата от дървета. Проблясваше на слънчевата светлина. Чиста, полирана, блестяща повърхност. А не покрита с кал като джипа на фермата.
На километър и половина. Деветдесет секунди. Нямаше време.
— Всички обратно в къщата! — нареди Ричър. — Веднага!
67
Кейт, Джейд и Полинг изтичаха горе, а Ричър пое към югоизточния ъгъл на къщата. Долепи се до стената и пропълзя до края, откъдето се виждаше мостчето над канавката. Стигна точно навреме, за да види как по него завива един пикап. Беше стар ландроувър с груба правоъгълна форма, по-скоро инструмент, отколкото кола, със зимни гуми и кафяв брезент. В него седяха двама мъже, които подскачаха и се клатеха на местата си зад отблясъците по предното стъкло. Единият беше неясната фигура, която Ричър беше видял рано сутринта. Тони Джаксън. Фермерът. Другият беше Тейлър. Пикапът беше ландроувърът на Грейндж Фарм, измит и полиран. Неузнаваем от предишната вечер. Очевидно в ходенето до Норич се включваше и посещение на автомивка, освен в магазина за резервни части за селскостопанска техника.
Ричър се вмъкна в кухнята и се провикна нагоре по стълбите, че няма опасност. После отново излезе навън да чака. Ландроувърът направи ляв и десен завой по алеята към къщата и спря за миг, докато Джаксън и Тейлър изгледат непознатото мини от петдесет метра разстояние. После пикапът отново ускори, поднесе и паркира на мястото си между задната страна на къщата и хамбарите. Вратите се отвориха и Джаксън и Тейлър слязоха от пикапа. Ричър остана на мястото си, а Джаксън отиде направо при него и заяви:
— Намираш се в чужда собственост. Дейв Кемп вече ми каза какво искаш. Нали ти си говорил с него тази сутрин? В магазина? Отговорът ми е „не“. Фермата не се продава.
— Не съм дошъл да я купувам — отвърна Ричър.
— А за какво?
Джаксън беше слаб, дребен мъж подобно на самия Тейлър. Също толкова висок и също толкова тежък. Със същите обикновени английски черти. С подобен акцент. Зъбите му изглеждаха малко по-сносни и носеше косата си малко по-дълга. Но иначе можеха да бъдат братя, а не само съпруг и брат на една и съща жена.
— Дойдох да се срещна с Тейлър — каза Ричър.
Тейлър пристъпи към тях.
— По какъв въпрос?
— За да ти се извиня — отвърна Ричър. — И да те предупредя.
Тейлър спря за миг. Примигна веднъж. После очите му подскочиха наляво и надясно, изпълнени с интелигентност и пресметливост.
— Лейн? — попита той.
— На по-малко от час е.
— Добре — каза Тейлър.
Звучеше спокоен. Готов. В гласа му нямаше изненада. Но Ричър и не очакваше от него да се изненада. Само аматьорите се изненадват. А Тейлър беше професионалист. Ветеран от специалните части, и то умен и способен. Ценните секунди, пропилени в изненада, можеха да се използват за нещо по-добро, точно както правеше Тейлър в момента: за мислене, планиране, промяна на тактиката, проверка на възможностите.
— Грешката е моя — продължи Ричър. — Съжалявам.
— Аз те видях на Шесто Авеню — каза Тейлър. — Докато се качвах в ягуара. Тогава не те забелязах, но снощи пак те видях. В странноприемницата. И разбрах. Помислих си, че ще се качиш в стаята си и ще се обадиш на Лейн. Но той, изглежда, се е мобилизирал по-бързо, отколкото се надявах.
— Вече беше тръгнал.
— Добре, че дойде да ми кажеш.
— Най-малкото, което можех да направя. При тези обстоятелства.
— Знае ли точното място?
— Общо взето. Казах Грейндж Фарм. Навреме се сетих да не кажа Бишъпс Парджетър. Но му казах Фенчърч Сейнт Мери.
— Ще ни намери в телефонния указател. Във Фенчърч няма Грейндж Фарм. Ние сме най-близо.
— Съжалявам — повтори Ричър.
— Кога точно се сети?
— Малко по-късно, отколкото трябваше.
— Какво ти подсказа истината?