Ръкописът Q
- Автор: Рабб Джонатан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ръкописът Q». Краткое содержание книги:
— Вашата група незабавно ще получи голяма преса, Найдж, и мисля, че ще е добре да погледнем новинарското качество. Нещо като изборен момент. Това довежда хора в лагера ви. И не се страхувайте да ми кажете какво точно чувствате.
Грималди натисна още един бутон и екранът оживя, появиха се плъзгащи се последователни номера, думите „Найджъл Харис Промо 1“; след това, когато броячът стигна до десет секунди, центърът на екрана се изпълни с цитати от една от последните статии за Алианса. Познат глас от прегледите към всеки филм през последните пет години започна бавно да чете.
— Това е идея за бъдещето ни… Посланието й е ясно… Време е да вложим вярата си там, където смятаме, че ще…
На екрана се появи класна стая, пълна с деца, единайсет-дванайсет годишни, съвършена смесица в етническо и расово отношение, всички бяха усмихнати, на черната дъска с големи букви бе написано „търпимост“, децата очевидно обсъждаха нещо. Екранът потъмня, появи се друг цитат. Гласът прозвуча отново.
— Нашите деца трябва да разберат какво ги свързва. И отговорът е един — вярата.
Появи се типично рекламна сцена — хора на оживена улица, отново широко етническо разнообразие, идеалните семейства се разхождаха, спираха се да поговорят, в дъното на кадъра се виждаха три различни църкви — едната приличаше на синагога, очертанията й бяха леко размити и подробностите не личаха. С помощта на някакъв специален технически ефект трите сгради започваха да се срастват, щастливата малка общност наблюдаваше промяната. Този път нямаше цитат. Само глас.
— Време е да изградим Алианс на вярата, където религиозните различия отстъпват за сметка на едно по-широко духовно общение.
По екрана преминаха снимки на Харис, на няколко други видни членове на Алианса и американското знаме, развявано от вятъра, последният кадър — ширнало се поле някъде из Средния запад.
— Алианс на вярата. Мостът към третото хилядолетие.
Екранът потъмня, лампите светнаха. Харис се обърна към Грималди, който стоеше до най-отдалечения прозорец. Грималди гледаше право в него, на лицето му имаше усмивка като за празник.
— Разбирам — каза Харис, като се мъчеше да намери подходящите думи, — но не съм сигурен, че говорихме точно за това. Общо взето е малко… пресилено.
Усмивката моментално стана по-широка.
— Сигурно е така. Но има добро и лошо пресилване. За кое говорите вие, Найдж?
— За това, че тази реклама не бива да се гледа извън стените на този офис. — Харис усети как напрежението в залата се покачва. — Точно какво чувствам ли, господин Грималди? Това, което видях, е несмилаемо, сладникаво, и не казва нищо за Алианса.
— Не подценявайте несмилаемото и сладникавото — каза Грималди. — Те се харчат добре.
— Сигурен съм, че е така, но не вярвам, че продаваме нещо. Ние искаме да вдъхновим. Има доста голяма разлика. Мога ли да попитам какво се случи с откъсите, които заснех аз? Мисля, че те много ясно представяха становището ми.
— Момент. — Грималди кимна на един от сътрудниците си и светлината отново намаля. — Втора промоция.
Този път картината на екрана съвсем не беше толкова излъскана. Млад мъж, може би трийсетинагодишен, седеше на пейка в парка, подпрял брадичката си с ръце. Камерата обиколи няколко пъти около него, даде близък план, после се отдалечи. Мъжът като че ли гледаше някъде в далечината. Чу се гласът зад кадър, този път без предишната помпозност.
— Имаше време, когато не бях сигурен какво ще е бъдещето му.
Бързи кадри на група деца, играещи в парка, отново наклонени ракурси, кадри в едър план и отдалеч, повторени в бърза последователност.
— Мислех си за обичайните неща, за гимназията, за университета. Намерих му работа. И че един ден той също така ще гледа своето дете и ще си мисли за същите неща. Същият безкраен цикъл. И се запитах: това ли е всичко, което мога да му дам?
Мъжът стана и закрачи към момченцата. Спря при едно дърво. Гледаше сина си, който тичаше с топката; другите деца тичаха подире му. Мъжът се усмихна.
— Бива го, нали?
Синът му го видя, ритна топката към децата и затича към баща си. Когато мъжът приклекна, за да оправи ризата му, гласът зад кадър продължи:
— Ако си задавате някои от тези въпроси, помислете за Алианса на вярата. Аз го направих. Точно там може да обединим бъдещето им.
Последва кадър на небето, после камерата показа широк плаж, по който крачеше Харис — в далечен план; панталоните му бяха навити до глезените, двете му деца шляпаха във вълните пред него. Камерата приближи.
— Аз съм Найджъл Харис, директор на Алианса на вярата. Ако търсите нещо, което да придаде истинска стойност на живота ви и на живота на семейството ви, присъединете се към нас.