Жената в бяло
- Автор: Колинс Уилки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Шипковенска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жената в бяло». Краткое содержание книги:
Току-що удари един часът. Обмислям дали е по-добре да остана тук в очакване на пратеника от Лондон, или да се измъкна тихичко и да вардя за него пред портата на къщичката на пазача.
Поради подозрителността ми към всеки и всичко в тази къща съм склонна да мисля, че вторият план е може би най-добрият. Графът е на безопасно място — в стаята за закуска. Когато преди десет минути изтичах нагоре, чух го през вратата как обучава канарчетата си на техните номера: „Елате тук на пръстите ми, мои кра-кра-красавци! Елате и подскокнете по стълбичките! Едно, две, три и горе! Три, две, едно и долу! Едно, две, три — чурулик-чурулик, чурулик!“ Птичките се отприщиха в обичайния си певчески възторг, а графът цвърчеше и свиреше с уста в отговор, като че ли и той самият бе птичка. Вратата на стаята ми е отворена и аз чувам пронизителното пеене и свиркане. Ако наистина ще се измъквам, без да ме забележат, сега е моментът.
Четири часът. — Трите часа, изтекли, откакто написах последните редове в дневника си, обърнаха целия ход на събитията в Блакуотър Парк в нова посока. Дали за добро или за лошо, не мога и не смея да се произнеса.
Нека най-напред се върна там, където бях спряла, иначе ще се загубя в бъркотията на собствените си мисли.
Излязох, както възнамерявах, да пресрещна пратеника с писмото от Лондон при портата на къщичката на пазача. По стълбите не видях никого. В преддверието чух, че графът все още се занимава със своите птички. Прекосявайки четириъгълния двор отвън, минах покрай мадам Фоско, която обикаляше сама в любимия си кръг около рибното езерце. Веднага забавих крачка, за да не се издам, че бързам, и дори стигнах дотам, че от предпазливост я запитах дали смята да се разхожда преди обяда. Тя се усмихна най-приятелски, заяви, че предпочитала да не се отдалечава от къщата, кимна мило и се прибра. Обърнах се и видях, че бе затворила вратата, преди още да бях отворила портичката, която се намираше отстрани на изхода за каретите.
За по-малко от петнадесет минути стигнах до къщичката на пазача.
Пътеката, която минаваше пред нея, извиваше рязко наляво, после около стотина ярда вървеше направо и след това правеше друг остър завой надясно, за да се включи в главния път. Между тези два завоя, скрита, от една страна, от къщичката и, от друга, от пътя, водещ към гарата, аз зачаках, крачейки напред-назад. Обграждаха ме високи живи плетове и цели двадесет минути, както показваше часовникът ми, нито виждах, нито чувах нещо. После до слуха ми достигна шум от карета и когато вървях към втория завой, насреща ми се появи кабриолет, идващ откъм гарата. Направих знак на кочияша да спре. Когато той изпълни молбата ми, един господин с почтен вид подаде глава от прозорчето да види какво става.
— Моля да ме извините — казах аз, — но мисля, че не греша, като предполагам, че отивате в Блакуотър Парк?
— Да, госпожо.
— Носите ли писмо за някого?
— Писмо за мис Халкъм, госпожо.
— Можете да ми дадете писмото. Аз съм мис Халкъм.
Мъжът докосна шапката си, слезе веднага от кабриолета и ми даде писмото.
Отворих го незабавно и прочетох следните редове. Преписвам ги тук, защото смятам, че е най-благоразумно да унищожа оригинала.
„Уважаема госпожо,
Полученото от Вас писмо тази сутрин ме разтревожи силно. Ще Ви отговоря колкото се може по-кратко и по-ясно.
Обмисляйки съсредоточено изложеното от Вас и бидейки запознат с положението на лейди Глайд, определено в договора, стигам за съжаление до заключението, че се замисля вземането назаем на парите, поставени под попечителството на сър Пърсивъл (или, с други думи, заем върху известна част от двадесетте хиляди лири от състоянието на лейди Глайд), и че се предвижда тя да подпише документа, за да се осигури одобрението й спрямо едно очевидно нарушение на задълженията и да се използува подписът й срещу самата нея, ако впоследствие изрази възражение. Пред вид финансовото й положение не е възможно никакво друго предположение, което да мотивира искането за участието й в сделката.
Ако лейди Глайд подпише подобен документ, както съм принуден да допусна, че се поставя въпросът в случая, финансовите й опекуни ще могат свободно да авансират сър Пърсивъл със суми от нейните двадесет хиляди лири. Ако изплатените по този начин средства не бъдат възвърнати и ако лейди Глайд има деца, тяхното състояние ще се намали с взетата взаем сума, била тя голяма или малка. Още по-ясно казано, сделката, доколкото нещата са известни на лейди Глайд, може да се окаже мошеничество спрямо неродените й деца.