Жената в бяло
- Автор: Колинс Уилки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Шипковенска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жената в бяло». Краткое содержание книги:
— Много ви моля, не искам да ви безпокоя — казах аз. — Дойдох само да взема една книга.
— Всички злочести мъже с размери като моите страдат от жегата — отвърна графът, като започна да си вее сериозно с голямо зелено ветрило. — Защо не бях на мястото на превъзходната си съпруга? В този момент на нея й е прохладно като на рибките в езерцето.
Графинята си позволи да се отпусне под влияние на странното сравнение на съпруга си.
— Никога не ми е топло, мис Халкъм — отбеляза тя със скромния вид на жена, която прави признание за някоя от личните си добродетели.
— Излизахте ли с лейди Глайд тази вечер? — запита графът, докато аз взимах една книга от рафта, за да запазя приличие.
— Да, излязохме малко на чист въздух.
— Смея ли да попитам в каква посока?
— В посока на езерото чак до навеса за лодки.
— Аха! Чак до навеса за лодки?
При други обстоятелства вероятно щях да се възмутя от любопитството му. Но тази вечер го приех с радост като още едно доказателство за това, че нито той, нито съпругата му имат нещо общо с появата на загадъчната фигура край езерото.
— Предполагам, че не сте имали повече приключения тази вечер? — продължи той. — Нито пък открития като вашето с раненото куче?
Той втренчи непроницаемите си сиви очи в мен с онзи хладен покоряващ блясък, който винаги ме принуждава да го гледам и ме кара да се чувствувам неловко, когато вече съм го погледнала. В такива моменти ме завладява неизразимото подозрение, че надзърта в съзнанието ми, и сега то отново ме завладя.
— Не — отвърнах късо. — Никакви приключения, никакви открития.
Опитах се да отместя погледа си от него и да напусна стаята. Колкото и странно да звучи, едва ли щях да успея, ако мадам Фоско не ми бе помогнала, като го накара да смени позата си и пръв да отмести поглед.
— Графе, държите мис Халкъм права — каза тя.
Щом той се обърна, за да ми подаде стол, възползувах се от възможността, благодарих му, извиних се и се измъкнах навън.
По-късно, когато камериерката на Лора беше в стаята на господарката си, намерих сгоден случай да заговоря за късния вечерен час, за да отворя след това дума как прислугата е прекарала времето си.
— Долу мъчи ли ви много горещината? — запитах аз.
— Не, мис — отвърна момичето. — Почти не я усещаме.
— Сигурно сте се разхождали в гората?
— Някои от нашите имаха такова намерение, мис. Но готвачката каза, че ще си изнесе стола в прохладния вътрешен двор, навън пред кухненската врата, и като поразмислихме и ние изнесохме столовете си там.
Сега оставаше само да се изясни къде е била икономката.
— Легна ли си вече мисис Мичелсън? — запитах аз.
— Едва ли, мис — заяви с усмивка момичето. — По-вероятно е току-що да е станала, отколкото да си е легнала.
— Защо? Какво искаш да кажеш? Нима мисис Мичелсън лежи през деня?
— Не, мис, не съвсем, но нещо подобно. Тя спа цяла вечер на канапето в стаята си.
Съпоставяйки собствените ми наблюдения в библиотеката и това, което току-що чух от прислужницата на Лора, стигнах До едно категорично заключение. Фигурата, която видяхме край езерото, не е била фигурата на мадам Фоско, на съпруга й или на някой от слугите. Стъпките, които чухме зад себе си, не са били стъпки на никого от живеещите в къщата.
Кой би могъл да бъде?
Изглежда безполезно да се разпитва. Не мога дори да кажа дали фигурата беше мъж — а или женска. Зная само, че ми се стори женска.
VI
Осемнадесети юни. — Мъката на самопорицанието, която изпитах снощи, чувайки разказа на Лора в навеса, ме обзе отново в самотата на нощта и часове наред ме държа будна и нещастна.
Най-сетне запалих свещта си и се зачетох в старите си дневници, за да видя какъв в същност е бил моят дял във фаталната грешка с брака й и какво съм можела да направя тогава, за да я спася от него. Резултатът ми донесе известно успокоение, защото показваше, че независимо от заслепението и невежеството си съм действувала възможно най-разумно. По принцип плачът ми вреди, но снощи не беше така — мисля, че от него ми олекна. Тази сутрин станах с ясно решение и спокойно съзнание. Нищо, което сър Пърсивъл може да Каже или да направи, няма вече да ме накара да се раздразня или да забравя, че се намирам тук, въпреки всички огорчения, обиди или закани, за да служа на Лора и само на Лора.
Тази сутрин въобще не стигнахме до предположенията, на които бихме могли да дадем воля, относно фигурата край езерото и стъпките в горичката поради една дребна случка, която много натъжи Лора. Тя бе изгубила малката брошка, която й подарих за спомен в деня преди сватбата й. Тъй като беше с нея, когато излязохме снощи, можехме единствено да допуснем, че е паднала от роклята й или в навеса за лодки, или когато сме се връщали. Изпратихме слугите да търсят и те се върнаха без резултат. А сега и Лора отиде да я дири. Независимо дали ще я намери, или не, загубата ще послужи като извинение за отсъствието й от дома, ако сър Пърсивъл се върне, преди да ми бъде връчено писмото от съдружника на мистър Гилмор.