Отменена присъда
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Хари Бош #16
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отменена присъда». Краткое содержание книги:
Но това дело има сериозен политически аспект и Холър трябва да се изправи срещу прочут адвокат. Бош успява да издири изчезнала свидетелка, чиито показания са били решаващи за първата присъда, но вече не са актуални. Освободеният под гаранция Джесъп е любимец на пресата, но поведението му нощем кара Холър и Бош да се опасяват от най-страшното — че убиецът може да нанесе нов удар.
Романът „Отменена присъда“ е най-безпощадният трилър на Майкъл Конъли и е написан с дълбочината, ритъма и проницателността, спечелили на този автор най-големите награди в света на съспенса.
— Маги? Върни се.
Тя отново се приближи.
— Погледни това.
Прокурорката заобиколи бюрото и се наведе, за да прочете горната страница на бележника. Записките изглеждаха произволни, телефонни номера и имена. Някои бяха оградени, други зачеркнати. Приличаше на бележник, в който Ръвел бе записвала, докато е разговаряла по телефона.
— Кое? — попита Макфърсън.
Без да докосва бележника, Бош посочи бележката в долния десен ъгъл. Пишеше само „Чекърс — 804“. Но и това стигаше.
— Мамка му! — изруга Маги. — Сара дори не е регистрирана под истинското си име. Как е разбрала Ръвел?
— Сигурно ни е следила след съда и е платила на някого, за да й каже номера на стаята. Трябва да приемем, че и Джесъп го знае.
Хари извади телефона си и натисна бутона за бързо набиране на Мики Холър.
— Бош се обажда. Сара още ли е с теб?
— Да, в съда сме. Чакаме съдията.
— Виж, не я плаши, обаче тя не може да се върне в хотела.
— Добре. Защо?
— Защото тук има данни, че Джесъп знае къде е отседнала. Ще му заложим капан.
— Тогава какво да правя?
— Ще пратя охрана в съда — и за двамата. Нашите хора ще знаят какво да правят.
— Само за нея. Аз нямам нужда.
— Ти си решаваш. Моят съвет е да я приемеш.
Той затвори и погледна Макфърсън.
— Трябва да им пратя охрана. Искам да вземеш колата ми и да закараш дъщерите ни на сигурно място. После ми се обади и ще пратя охрана и на вас.
— Моята кола е на две преки оттук. Мога просто…
— Ще изгубиш прекалено много време. Вземи моята и тръгвай. Ще се обадя в училището и ще предупредя, че отиваш за Мади.
— Добре.
— Благодаря ти. Обади ми се, когато…
В предната част на кантората се разнесоха викове. Гневни мъжки гласове. Бош знаеше, че това са приятелите на Мани Брансън. Полицаите виждаха мъртвия си другар на пода и се зареждаха с ярост и мирис на кръв за предстоящото преследване.
— Да вървим — каза той.
Двамата се насочиха към изхода. Хари видя Райт да стои точно пред входната врата. Успокояваше двама от ЗСР, лицата им бяха гневни и мокри от сълзи. Бош заобиколи тялото на Брансън, излезе навън и потупа лейтенанта по лакътя.
— Само за момент, лейтенант.
Райт се отдели от хората си и го последва. Хари се отдалечи на няколко метра, за да могат да разговарят насаме. Но нямаше защо да се безпокои, че ще ги чуят. В небето над местопрестъплението кръжаха поне четири медийни хеликоптера и вдигаха шум, който не позволяваше на никого на улицата да подслуша чужд разговор.
— Трябват ми двама от най-добрите ти хора — каза Бош в ухото на Райт.
— Добре. Какво става?
— На бюрото на една от жертвите има бележка с хотела и номера на стаята на главната ни свидетелка. Трябва да приемем, че тази информация е известна на нашия извършител. Кланицата вътре показва, че той избива хората, свързани с процеса. Хората, които според него са му навредили. Списъкът е дълъг, обаче смятам, че свидетелката ни ще е на първо място.
— Ясно. Искаш да заложиш капан в хотела. Бош кимна.
— Да. Един отвън, един вътре и аз в стаята. Ще чакаме и ще видим дали ще се появи.
Райт поклати глава.
— Ние го правим с четирима. Двама вътре и двама отвън. Обаче се откажи от чакането в стаята, защото Джесъп няма да мине през нашето наблюдение. По-добре ние с теб да намерим някое високо място и да установим там командния пост. Така се прави.
Бош отново кимна.
— Добре, да вървим.
— Още нещо.
— Какво?
— Ако ще те взимам с нас, стой настрана. Моите хора ще се справят с Джесъп.
Хари впери очи в него, опитвайки се да проникне в подтекста на думите.
— Имам въпроси — каза той. — За Франклин Кениън и другите места. Трябва да разговарям с Джесъп.
Райт погледна над рамото му и после към входа на „Ройс и сие“.
— Детектив, един от най-добрите ми хора лежи мъртъв ей там. Нищо не ти гарантирам. Разбираш ли?
Бош се замисли и кимна.
— Разбирам.
41.
В залата имаше повече журналисти, отколкото в който и да е друг момент от процеса. Първите два реда на галерията бяха претъпкани с репортери и оператори. Останалите бяха заети от съдебни служители и адвокати, които бяха чули за случилото се с Клайв Ройс.
Сара Глисън седеше до бюрото на съдебния пристав. Мястото беше запазено за служители на органите на реда, но приставът я настани там, за да не могат репортерите да се доберат до нея. Аз бях на масата на обвинението и чаках съдията като корабокрушенец на необитаем остров. Без Маги. Без Бош. Бях сам.
— Мики — прошепна някой зад мен.