Отменена присъда
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Хари Бош #16
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отменена присъда». Краткое содержание книги:
Но това дело има сериозен политически аспект и Холър трябва да се изправи срещу прочут адвокат. Бош успява да издири изчезнала свидетелка, чиито показания са били решаващи за първата присъда, но вече не са актуални. Освободеният под гаранция Джесъп е любимец на пресата, но поведението му нощем кара Холър и Бош да се опасяват от най-страшното — че убиецът може да нанесе нов удар.
Романът „Отменена присъда“ е най-безпощадният трилър на Майкъл Конъли и е написан с дълбочината, ритъма и проницателността, спечелили на този автор най-големите награди в света на съспенса.
Глисън кимна. Започваше да разбира.
— Мислите ли, че господин Ройс наистина го е подучил какво да каже и че е щял да му плати за лъжите?
— Разбира се — потвърди Маги.
— Не знам — побързах да отговоря аз. — Отдавна познавам Клайв. Според мен той не действа така.
— Какво?! — удиви се бившата ми жена. — Да не смяташ, че Еди Роуман сам си е измислил всичко?
— Не, но Роуман е разговарял със следователката, преди да се срещне с Клайв.
— Приемливо предположение. Ти просто си великодушен, Холър. Не му викат напразно Хитрия Клайв.
Сара явно усети, че ни е тласнала към спорна зона, съществувала много преди процеса, и се опита да насочи вниманието ни към друго.
— Наистина ли смятате, че е свършило? — попита тя.
За момент се замислих, после кимнах.
— Ако бях на мястото на Хитрия Клайв, щях да гледам кое е най-добре за клиента ми и нямаше да чакам да се стигне до присъда. Щях да се приготвя за споразумение. Той даже може да ми позвъни по време на обяда.
Извадих телефона си и го оставих на масата, сякаш готовността ми да отговоря на обаждането на Ройс щеше да го реализира. Точно в този момент се появи Бош и зае мястото до Маги. Вдигнах чашата вода.
— Наздраве, Хари. Много ловък ход. Мисля, че къщичката от карти на Джесъп се срутва.
Детективът взе една водна чаша и се чукна с мен.
— Знаеш ли, Ройс имаше право — отвърна той. — Това наистина беше гангстерски ход. Навремето го видях в един от филмите за „Кръстника“.
После вдигна чашата към жените.
— Тъй или иначе — наздраве. Вие двете сте истинските звезди. Страхотна работа, и вчера, и днес.
Всички се чукнахме, но Глисън се поколеба.
— Какво има, Сара? — попитах. — Само не ми казвай, че те е страх от дрънченето на стъкло.
Усмихнах се, горд от чувството си за хумор.
— Нищо — каза тя. — Май е на нещастие да се чукаш с вода.
— Е, сега ще е нужно нещо повече от нещастие, за да се променят нещата — бързо реагирах аз.
Бош смени темата.
— Какво ще стане сега?
— Тъкмо разправях на Сара, че според мен няма да опре до съдебните заседатели. Клайв сигурно обмисля споразумение. Всъщност не им остава друг избор.
Хари стана сериозен.
— Знам, че става дума за пари и вашият шеф сигурно смята това за най-важно, но този тип трябва да се върне в затвора.
— Абсолютно — съгласи се Маги.
— Разбира се — присъединих се и аз. — И след всичко, което се случи тази сутрин, Джесъп трябва да приеме каквото му предлагаме, иначе…
Телефонът ми започна да звъни. На дисплея пишеше „Непознат номер“.
— За вълка говорим… — рече Маги.
Погледнах Сара.
— В края на краищата довечера все пак може да се качиш на самолета за вкъщи.
Отворих мобилния и си казах името.
— Мики, обажда се окръжен прокурор Уилямс. Как си?
Поклатих глава към другите. Не беше Ройс.
— Добре съм, Гейб. Ти как си?
Фамилиарното ми обръщение явно не го смути.
— Чувам хубави неща от съда тази сутрин.
Думите му потвърдиха нещо, което бях подозирал още от началото. Въпреки че нито веднъж не се беше появил в съдебната зала, Уилямс имаше свой човек в галерията.
— Ами надявам се. Сигурно следобед окончателно ще разберем накъде отива работата.
— Мислиш ли за споразумение?
— Още не. Не съм разговарял с адвоката, но може скоро да започнат преговори. В момента навярно го обсъжда с клиента си. Аз определено щях да го направя, ако бях на негово място.
— Е, дръж ме в течение, преди да подпишеш каквото и да е.
Замълчах, сякаш преценявах казаното. Видях, че Бош пъха ръка в сакото си и вади телефона си.
— Знаеш ли какво, Гейб, като независим обвинител, предпочитам да си остана независим. Ще те информирам за евентуалното споразумение, ако и когато го сключа.
— Искам да участвам в тези преговори — настоя Уилямс.
Видях, че Бош става мрачен. Инстинктивно разбрах, че е време да прекъсна разговора.
— Пак ще го обсъдим, господин окръжен прокурор. Някой ми звъни, може да е Клайв Ройс.