Отменена присъда
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Хари Бош #16
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отменена присъда». Краткое содержание книги:
Но това дело има сериозен политически аспект и Холър трябва да се изправи срещу прочут адвокат. Бош успява да издири изчезнала свидетелка, чиито показания са били решаващи за първата присъда, но вече не са актуални. Освободеният под гаранция Джесъп е любимец на пресата, но поведението му нощем кара Холър и Бош да се опасяват от най-страшното — че убиецът може да нанесе нов удар.
Романът „Отменена присъда“ е най-безпощадният трилър на Майкъл Конъли и е написан с дълбочината, ритъма и проницателността, спечелили на този автор най-големите награди в света на съспенса.
— Значи още не са хванали онзи тип?
— Работим по въпроса и в момента съм зает. Не се отделяй от леля Маги и се пази. Ще дойда да те взема веднага щом всичко това свърши.
— Добре. Ето, леля Маги иска да говори с теб.
Макфърсън взе телефона.
— Какво ново, Хари?
— Все същото. Чакаме го и сме завардили всички известни места. В момента с Райт сме при хотела на Сара.
— Внимавай.
— Като стана дума за това, къде е Мики? Той отказа да го вземем под охрана.
— Вкъщи си е, но каза, че щял да дойде при нас.
— Добра идея. Ще се чуем.
— Дръж ни в течение.
— Непременно.
Бош затвори и се върна в офиса. Райт още стоеше пред прозореца.
— Мисля, че си губим времето и трябва да прекратим тая работа — заяви той.
— Защо? Какво става?
— Току-що ми съобщиха по радиостанцията, че открили колата, която шофирал Джесъп. Във Венис. Той не е тук, Бош.
Хари знаеше, че зарязаната във Венис кола може да е за отвличане на вниманието. Отиваш на плажа, оставяш колата и се връщаш с такси. Въпреки това неохотно трябваше да се съгласи с лейтенанта. Тук само хвърляха усилията си на вятъра.
— По дяволите! — изруга той.
— Не се тревожи. Ще го пипнем. Оставям една група тук и една при твоята къща. Всички останали пращам във Венис.
— А кея в Санта Моника?
— Вече е покрит. Имам две групи на плажа. Никой не се е мяркал.
Райт включи радиостанцията на честотата на ЗСР и започна наново да разгръща хората си. Докато слушаше, Бош нервно крачеше напред-назад и се опитваше да предугади действията на Джесъп. След малко пак излезе в коридора, за да не пречи на дистанционната хореография на лейтенанта, и позвъни на шефа си в „Грабежи и убийства“, Лари Гандъл.
— Бош е.
— Още ли си при хотела?
— Да, но се готвим да се насочим към плажа. Предполагам, вече си чул, че са намерили колата.
— Да, преди малко бях там.
Бош се изненада. Смяташе, че Гандъл е още на местопрестъплението.
— Колата е чиста — осведоми го лейтенантът. — Джесъп още е въоръжен.
— Къде си сега?
— На „Спидуей“. Току-що бяхме в стаята на Джесъп. Отне ни време, докато получим заповед за обиск.
— Има ли нещо?
— Засега не. Тоя скапаняк… Гледаш го в съда с костюм и вратовръзка и си мислиш… Не знам ти как смяташ, обаче е живял като животно.
— Какво искаш да кажеш? — попита Бош.
— Навсякъде се въргаляха празни консерви, някои с вече развалена храна. Същото е на кухненския плот — навсякъде боклук. Закачил е одеяла на прозорците, за да затъмни стаята като пещера. Превърнал я е в затворническа килия. Даже е писал по стените.
Изведнъж го осени. Вече знаеше за кого Джесъп в приготвял тъмницата под кея.
— Каква храна? — попита той.
— Моля? — не разбра Гандъл.
— Консервите. От какво са?
— Не знам, плодове и праскови — всякакви неща, каквито можеш да купиш пресни в кой да е магазин. Обаче той е ял консерви. Като в затвора.
— Благодаря, лейтенант.
Бош затвори и бързо се върна в офиса. Райт беше приключил разговорите си по радиостанцията.
— Твоите хора влизали ли са под кея, за да проверят складовото помещение, или само са организирали наблюдение?
— Установили са свободно наблюдение.
— Което значи, че не са го проверили, така ли?
— Проверили са района. Нямало признаци някой да е минавал под стената. Затова са заели позиции на разстояние.
— Джесъп е там. Изпуснали са го.
— Откъде знаеш?
— Просто знам. Да вървим.
43.
Стоях пред френския прозорец в дневната и гледах града на фона на потъващото зад него слънце. Джесъп беше някъде там. Щяха да го преследват като бесен звяр, да го приклещят в ъгъла и, не се съмнявах, да го унищожат. Това щеше да е неизбежният завършек на неговата игра.
От гледна точка на закона Джесъп беше виновен, ала не можех да не си мисля за своята вина в тия тъмни неща. Не в юридически, а в личен, душевен смисъл. Трябваше да се запитам дали нарочно бях задействал всичко това в деня, в който седнах на масата с Гейбриъл Уилямс и се съгласих да пресека границата в съдебната зала и в самия себе си. Връщайки свободата на Джесъп, може би бях предопределил съдбата му, а също и участта на Ройс и другите. Аз бях адвокат, а не прокурор. Представлявах онеправданите, а не властите. Навярно бях предприел всички тези стъпки и маневри, за да не се стигне до присъда, която да тежи на биографията и съвестта ми.
Това бяха размисли на виновен човек. Но те не траеха дълго. Телефонът ми иззвъня и аз го извадих от джоба си, без да откъсвам поглед от града.
— Холър.