Отменена присъда
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Хари Бош #16
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отменена присъда». Краткое содержание книги:
Но това дело има сериозен политически аспект и Холър трябва да се изправи срещу прочут адвокат. Бош успява да издири изчезнала свидетелка, чиито показания са били решаващи за първата присъда, но вече не са актуални. Освободеният под гаранция Джесъп е любимец на пресата, но поведението му нощем кара Холър и Бош да се опасяват от най-страшното — че убиецът може да нанесе нов удар.
Романът „Отменена присъда“ е най-безпощадният трилър на Майкъл Конъли и е написан с дълбочината, ритъма и проницателността, спечелили на този автор най-големите награди в света на съспенса.
Тя замълча за миг, втренчена в смутените лица пред нея.
— Никой не обича да влага толкова много време, без да види резултата от делото. Съжалявам, че трябва да го направя. На всички вас можеше да се разчита и почти винаги идвахте навреме. Освен това ви наблюдавах по време на свидетелските показания и всички внимавахте. Съдът ви изказва своята благодарност. От този момент ви освобождавам от функцията ви на съдебни заседатели. Можете да си отидете вкъщи.
Заседателите бавно се изнизаха обратно в стаята си. Мнозина се обръщаха и хвърляха последен поглед към залата. Щом излязоха, Брайтман отново ме погледна.
— Господин Холър, каквото и значение да има това, смятам, че вие се представихте изключително добре като обвинител. Съжалявам, че трябваше да свърши така, но винаги сте добре дошъл в тази зала — от която и да е страна на пътеката.
— Благодаря, ваша светлост. Оценявам го. Имах голяма подкрепа от страна на моите сътрудници.
— Тогава поздравявам целия ви екип.
Брайтман стана и напусна залата. Дълго останах на мястото си, заслушан в шума от изпразващата се галерия зад мен и замислен над последните думи на съдията. Чудех се как и защо толкова добра работа в съда е довела до такъв ужасен резултат в кантората на Клайв Ройс.
— Господин Холър?
Обърнах се, очаквах да е някой репортер. Там обаче стояха двама униформени полицаи.
— Изпраща ни детектив Бош. Дойдохме да вземем вас и госпожа Глисън под охрана.
— Само госпожа Глисън. Ето я там.
Тя чакаше на пейката до бюрото на пристав Соланц.
— Сара, тия полицаи ще се погрижат за теб, докато арестуват Джейсън Джесъп или…
Нямаше нужда да довършвам. Глисън се изправи и дойде при нас.
— Значи процесът свърши, така ли? — попита тя.
— Да. Съдията го обяви за невалиден. Това означава, че ако заловят Джесъп, ще трябва да започнем наново. С нови заседатели.
Сара кимна. Изглеждаше слисана. Бях виждал това изражение на лицата на много хора, които имат наивна представа за съдебната система. Те напускат съда, чудейки се какво се е случило. Със Сара Глисън щеше да е същото.
— Сега трябва да отидеш с тези хора, Сара. Ще се свържем с теб веднага щом разберем какво става.
Тя отново кимна и тримата се насочиха към изхода.
Изчаках малко сам в залата, после и аз се запътих към коридора. Видях, че репортерите интервюират неколцина съдебни заседатели. Можех да ги погледам, но в момента не ме интересуваше какво ще кажат за делото. Вече не.
Кейт Солтърс ме забеляза и се отдели от тълпата.
— Сега може ли да поговорим, Мики?
— Не ми се говори. Обади ми се утре.
— Репортажът трябва да излезе днес, Мик.
— Не ми пука.
Подминах я и се отдалечих към асансьорите.
— Къде отиваш?
Не отговорих. Стигнах до асансьора и скочих в отворената кабина. Отдръпнах се в ъгъла и видях една жена, застанала до пулта. Тя ми зададе същия въпрос като Солтърс:
— Къде отивате?
— Вкъщи — отвърнах.
Жената натисна бутона за първия етаж и асансьорът потегли надолу.
Пета част
Ловът
42.
Бош и Райт бяха заели позиция във взет под наем офис срещу хотел „Чекърс“. Това беше командният пост и макар никой да не смяташе Джесъп за толкова глупав, че да влезе през входа на хотела, оттам се виждаше добре цялата сграда, както и другите два наблюдателни поста.
— Не знам — каза Райт, който стоеше пред прозореца. — Тоя тип е хитър, нали?
— Така ми се струва — потвърди Хари.
— Тогава не го виждам да направи такъв ход. Иначе досега щеше да се е появил. Сигурно вече е преполовил пътя до Мексико, а ние висим тук и наблюдаваме някакъв хотел.
— Възможно е.
— Ако бях на негово място, щях да отида там и да кротувам. Щях да се излежавам колкото може по-дълго на плажа, докато ме открият и ме върнат в дранголника.
Телефонът на Бош започна да звъни, беше дъщеря му.
— Ще изляза да се обадя — каза той на Райт. — Ти ще наблюдаваш, нали?
— Да.
Хари отговори, докато излизаше в коридора на офиса.
— Здрасти, Мадс. Всичко наред ли е?
— Отпред има полицейска кола.
— Да, знам. Аз я пратих. Просто допълнителна предпазна мярка.
Бяха разговаряли преди час, след като Маги Макфърсън беше закарала момичетата в дома на своя приятелка в Портър Ранч. Бош бе обяснил на дъщеря си за бягството на Джесъп и случилото се в кантората на Ройс. Тя не знаеше за нощното посещение на обвиняемия пред дома им преди две седмици.