Отменена присъда

— Не са били там. Обядвали в Холивуд. Но не се безпокойте, ще дойдат. Тия хора за никъде не бързат.

Огледа труповете. Клайв Ройс седеше на стол в началото на дълга заседателна маса с отметната назад глава, сякаш гледаше към тавана. В средата на челото му зееше безкръвна дупка от куршум. Кръвта от изходната рана на тила му се беше стекла по гърба на сакото му и по стола.

Следователката Керън Ръвел лежеше на пода в другата част на помещението, до втората врата. Изглежда се бе опитала да избяга, преди да я застигнат изстрелите. Беше просната по очи и Бош не можеше да види къде и колко пъти е улучена.

Красивата помощничка на Ройс, чието име Хари не помнеше, вече не бе красива. Беше седяла на стол, разположен диагонално срещу този на британеца, и сега горната половина на тялото й лежеше върху масата с входна рана на тила. Куршумът бе излязъл под дясното й око, обезобразявайки лицето й. Изходните рани винаги бяха по-големи от входните.

— Какво мислите? — попита единият полицай от Централния участък.

— Явно е открил огън още с влизането си. Първо е улучил тези двамата и после се е обърнал към другата, докато е бягала към вратата. След това се е върнал в коридора и е стрелял срещу момчетата от ЗСР.

— Да, така изглежда.

— Ще огледам останалата част от кантората.

Бош продължи нататък по коридора и надзърна през отворените врати на пустите стаи. На стената до всяка врата имаше табела с име и той си спомни, че помощничката на Ройс се казва Денис Грейдън.

Коридорът свършваше със стая за отдих, в която имаше голяма маса и кухненски бокс с хладилник и микровълнова фурна. И изходна врата, открехната седем-осем сантиметра.

Хари я отвори с лакът и излезе на уличка, покрай която бяха наредени кофи за смет. Озърна се и на двете страни и половин пряка надясно видя платен паркинг. Реши, че Джесъп най-вероятно е бил паркирал там.

Върна се вътре и този път огледа по-внимателно всички стаи. От опит знаеше, че се намира в сива зона. Това беше правна кантора и независимо че адвокатите бяха мъртви, делата на техните клиенти продължаваха да са обект на поверителни отношения. Затова не докосваше нищо, не отваряше чекмеджета и папки. Просто плъзгаше очи по повърхността на нещата, наблюдаваше и четеше само онова, което се виждаше.

Когато стигна до офиса на Ръвел, към него се присъедини Макфърсън.

— Какво правиш?

— Просто гледам.

— Може да имаме проблем с влизането в който и да е от техните офиси. Като съдебна служителка, не мога да…

— Тогава почакай навън. Както казах, само гледам. Проверявам дали кантората е обезопасена.

— Както искаш. Ще бъда отпред. Медиите вече обсадиха кантората, истински цирк.

Бош се беше надвесил над бюрото на Ръвел и не вдигна глава.

— Браво на тях.

Макфърсън напусна стаята в момента, в който Хари прочете нещо, написано в бележник, лежащ върху купчина папки до телефона в края на бюрото.