Пир за врани
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пир за врани». Краткое содержание книги:
— А нашият доблестен лорд-командир?
Сир Джайм е при оръжейника си, взимат му мярка за ръка. Знам, че на всички ви е омръзнал отвратителният му чукан. А и смея да кажа, че това заседание ще му е също толкова досадно, колкото на Томен. — Аурейн Водите се изкиска. „Добре — помисли Церсей, — колкото повече се смеят, толкова по-малка заплаха е. Нека се смеят“. — Има ли вино?
— Да, ваше величество. — Ортън Мериуедър не беше привлекателен с големия си буцест нос и рошавата червеникавооранжева коса, но винаги беше повече от вежлив. — Разполагаме с дорнско червено и арборско златно, и чудесен сладък хипокрас от Планински рай.
— Златното според мен. Дорнските вина ги намирам за кисели като самите дорнци. — И добави, докато Мериуедър й пълнеше чашата: — Предполагам, че можем да започнем с тях.
Устните на Великия майстер Пицел още трепереха, но той все пак успя някак да проговори.
— Както заповядате. Принц Доран е затворил непокорните копелдачки на брат си, но Слънчево копие още кипи. Принцът пише, че не може да се надява да успокои водите, докато не получи правосъдието, което му е обещано.
— Разбира се. — „Досадно същество е този принц“. — Дългото му чакане почти приключи. Изпращам сир Бейлон Суан в Слънчево копие да му занесе главата на Грегър Клегейн. — Сир Бейлон щеше да има и друга задача, но това беше по-добре да не се споменава.
— Аха. — Сир Харис Суифт засука с палец и показалец нелепата си брада. — Значи е мъртъв? Сир Клегейн?
— Според мен — да, милорд — подхвърли Аурейн Водите. — Казвали са ми, че махането на глава от тяло обикновено е смъртоносно.
Церсей го удостои с усмивка; обичаше остроумието, стига тя да не е жертвата му.
— Сир Грегър издъхна от раните си, точно както ни предсказа Великият майстер Пицел.
Пицел се окашля и изгледа кисело Кибърн.
— Копието беше с отрова. Никой не можеше да го спаси.
— Така казахте вие. Помня добре. — Кралицата се обърна към Ръката си. — За какво си говорехте, когато дойдох, сир Харис?
— За врабците, ваше величество. Септон Рейнард твърди, че в града вече има поне две хиляди и всеки ден идват още. Водачите им проповядват гибел и култ към демон…
Церсей отпи от виното. „Много приятно“.
— И крайно време беше, не мислите ли? Как бихте нарекли онзи червен бог, на който се кланя Станис, ако не демон? Вярата би трябвало да се противопостави на това зло. — Кибърн й беше напомнил за това, умен мъж. — Боя се, че покойният ни Върховен септон беше твърде бездеен. Старостта бе замъглила погледа му и изцедила силите му.
— Той си беше свършил, ваше величество. — Кибърн се усмихна на Пицел. — Кончината му не би трябвало да ни изненадва. Никой не може да иска повече от това да умре кротко в съня си на толкова години.
— Да, не може — кимна Церсей. — Но трябва да се надяваме, че неговият наследник ще е по-енергичен. Приятелите ми на другия хълм ми казват, че най-вероятно ще е Торберт или Рейнард.
Великият майстер Пицел се окашля.
— Аз също имам приятели между Преблагочестивите и те говорят за септон Олидор.
— Не пренебрегвайте Луцеон — намеси се Кибърн. — Снощи е нагостил трийсет от Преблагочестивите с прасенца сукалчета и арборско златно, а денем раздава на бедните питки, за да докаже благочестието си.
Аурейн Водите изглеждаше не по-малко отегчен от Церсей от този брътвеж за септони. Отблизо косата му бе по-скоро сребриста, отколкото златна, а очите му бяха сиво-зелени, докато на принц Регар бяха виолетови. И все пак приликата… Хрумна й дали Водите ще се обръсне за нея. Желаеше я, въпреки че беше с десет години по-млад; Церсей го усещаше в начина, по който я гледаше. Мъжете бяха започнали да я гледат така, откакто гърдите й започнаха да напъпват. „Защото съм красива, казваха, но Джайм също беше красив, а него изобщо не го гледаха така“. Като малка, понякога рано призори се обличаше в дрехите на брат си. Винаги се изумяваше колко различно се държат с нея мъжете, когато мислеха, че е Джайм. Дори самият лорд Тивин…
Пицел и Мериуедър все още бъбреха кой можел да стане Върховен септон.
— Един ще служи също толкова добре, колкото друг — заяви рязко кралицата. — Но който сложи кристалната корона, трябва да изрече анатема на Дяволчето. — Последният Върховен септон беше запазил подозрително мълчание по отношение на Тирион. — Колкото до тези розови врабци, стига да не проповядват държавна измяна, те са проблем на Вярата, не наш.
Лорд Ортън и сир Харис измърмориха в съгласие. Опитът на Джилс Росби да последва примера им се разпадна в пристъп на кашлица. Церсей извърна глава погнусена, когато той изплю в шепата си кървава храчка.