Пир за врани

— Какви неща?

Церсей седна под прозореца.

— Знаеш ли, че Кралицата на тръните държи сандък с монети в къщата си на колела? Старо злато, отпреди Завоеванието. Ако някой търговец прояви неблагоразумие да назове цена в златни монети, плаща му с „ръце“ от Планински рай, всяка — два пъти по-лека от нашия дракон. Кой търговец би се осмелил да се оплаче, че е измамен от лейди майката на Мейс Тирел? — Отпи от виното и попита: — Приятна ли беше малката езда?

— Чичо направи забележка за отсъствието ти.

— Забележките на чичо ни не ме засягат.

— А би трябвало. Може да ти свърши много полезна работа. Ако не в Речен пад или Скалата, то в Севера срещу лорд Станис. Баща ни винаги разчиташе на Кеван, когато…

— Рууз Болтън е нашият Пазител на Севера. Той ще се справи със Станис.

— Лорд Болтън е заклещен под Шийката, откъснат от Севера от железните при Кайлин.

— Няма да е задълго. Копелето на Болтън скоро ще премахне тази малка пречка. Лорд Болтън ще получи две хиляди Фрей подкрепле ние, под командата на синовете на лорд Уолдър, Хостийн и Енис. Това ще е повече от достатъчно, за да се справи със Станис и няколко хиляди прекършени.

— Сир Кеван…

— … ще е зает в Дари да учи Лансел как да си бърше задника. Смъртта на баща ни го обезоръжи. Той е стар, свършил е. Давен и Дамион ще ни служат по-добре.

— Стават. — Джайм нямаше пререкания с братовчедите си. — Но все пак ти трябва Ръка. Щом няма да е чичо ни, кой?

Сестра му се изсмя.

— Ти не. В това отношение нямам страхове. Може би съпругът на Таена. Дядо му е бил Ръка при Ерис.

„Ръката на рога на изобилието“. Джайм помнеше много добре Оуен Мериуедър; мил и весел човек, но безполезен.

— Доколкото помня, справяше се толкова добре, че Ерис го прати в изгнание и му заграби земите.

— Робърт му ги върна. Отчасти поне. Таена ще е доволна, ако Ортън си върне останалото.

— За удовлетворяването на една мирска курва ли говорим? Мислех, че става въпрос за управлението на кралството.

— Аз управлявам кралството.

„Седемте дано се смилят над всички ни, вярно е“. Сестра му си въобразяваше, че е лорд Тивин с цици, но грешеше. Баща им беше неуморим и неумолим като ледник, докато Церсей бе адски огън, особено когато нещо осуетеше плановете й. Когато научи, че Станис е изоставил Драконов камък, се беше замаяла като девица, убедена, че най-сетне се е отказал от борбата и се е оттеглил в изгнание. Но щом от север дойде вестта, че се е появил при Вала, гневът й беше ужасна гледка. „Не й липсва ум, но я няма хладната, търпелива преценка“.

— Имаш нужда от помощта на силна Ръка.

— Слабият владетел има нужда от силна Ръка, както Ерис се нуждаеше от баща ни. На силния владетел му трябва усърден слуга, който да изпълнява заповедите му. — Разбълника виното в чашата си. — Лорд Халайн може да стане. Няма да е първият пиромант, служил като Ръка на краля.

„Не. Последния го убих аз“.

— Говори се, че се каниш да назначиш Аурейн Водите за началник на корабите.

— Да не би някой да ти донася за мен? — След като не й отговори, Церсей отметна косата си и заяви: — Водите е подходящ за поста. Прекарал е половината си живот на кораби.