Пир за врани
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пир за врани». Краткое содержание книги:
— Нощният страж се е заклел да не взима страна във войните на Седемте кралства — припомни им Пицел. — От хиляди години черните братя се придържат към тази традиция.
— До сега — каза Церсей. — Копелето ни написа уверения, че Нощният страж не взима страна, но действията му издават, че думите му са лъжливи. Дал е на Станис храна и подслон, но има безочието да ни моли за оръжие и хора.
— Наглост — заяви лорд Мериуедър. — Не можем да позволим Нощният страж да прибави силата си към тази на Станис.
— Трябва да обявим този Сняг за изменник и бунтовник — съгласи се сир Харис Суифт. — Черните братя трябва да го отстранят.
Великият майстер Пицел кимна важно.
— Предлагам да уведомим Черен замък, че няма да им се пращат повече мъже, докато Сняг не бъде отстранен.
— За новите дромони ще трябват гребци — вметна Аурейн Водите. — Нека заповядаме на лордовете да пращат бракониерите и крадците си при мен, вместо на Вала.
Кибърн се наведе с усмивка над масата.
— Нощният страж ни пази от снарки и гръмкини. Ваши благородия, според мен трябва да помогнем на храбрите черни братя.
Церсей го изгледа рязко.
— Какво говориш?
— Ето какво. От години Нощният страж ни моли за хора. Лорд Станис се отзова на молбата им. Нима крал Томен не може? Негово величество би трябвало да прати сто души на Вала. Уж за да облекат черното, но всъщност…
— …да отстранят Джон Сняг от командването — довърши зарадвана Церсей. „Знаех си, че съм права да го поискам в съвета“. — Точно това ще направим. — Засмя се. „Ако това копеле наистина е син на баща си, нищо няма да заподозре. Навярно ще ми е благодарен дори, преди ножът да се хлъзне между ребрата му“. — Ще трябва да се изпипа внимателно, разбира се. Останалото го оставете на мен, господа. — Точно така трябваше да се справи с един враг: с кама, не с декларации. — Днес свършихме добра работа, господа. Благодаря ви. Нещо друго има ли?
— Още един въпрос, ваше величество — каза с извинителен тон Аурейн Водите. — Колебая се дали да губя времето на съвета с дреболии, но напоследък по кейовете чувам някакъв странен слух. Моряци от Изтока говорят за дракони…
— …и за мантикори сигурно, и за брадата снарки, да? — Церсей се изсмя. — Обадете ми се, когато чуете слухове за джуджета, милорд. — Стана, в знак, че заседанието е приключило.
Навън духаше поривист есенен вятър, а камбаните на Белор Блажения все още пееха над града траурната си песен. Четиридесетина рицари в учебния двор се налагаха с мечове и щитове. Сир Борос Блънт придружи кралицата до покоите й: там тя завари лейди Мериуедър да се кикоти с Джослин и Доркас.
— Какво ви е толкова смешно?
— Близнаците Редвин — отвърна със смях Таена. — И двамата са се влюбили в лейди Марджери. По-рано се караха кой да е следващият лорд на Арбор. Сега и двамата искат да влязат в Кралската гвардия, само за да са по-близо до малката ни кралица.
— Редвините винаги са имали повече лунички, отколкото ум. — Но беше полезно да го знае. „Ако Ужаса и Лигльото бъдат хванати в леглото с Марджери…“ Церсей се зачуди дали краличката си пада по луничави лица. — Доркас, доведи ми сир Озни Черно котле.
Доркас се изчерви.
— Както заповядате.
Когато момичето излезе, Таена Мериуедър погледна озадачено кралицата.
— Защо се изчерви така?
— Любов. — Беше ред на Церсей да се засмее. — Увлякла се е по нашия сир Озни. — Беше най-младият от братята Черно котле, гладко обръснатият. Макар да имаше същата черна коса, крив нос и простодушна усмивка като брат си Озмунд, една от курвите на Тирион бе оставила три дълги драскотини на бузата му. — Мисля, че харесва мъже с белези.
Тъмните очи на лейди Мериуедър блеснаха лукаво.
— Точно така. Белезите придават опасен вид на мъжа, а опасността възбужда.
— Шокирате ме, милейди — закачи я кралицата. — Щом опасността толкова ви възбужда, защо се омъжихте за лорд Ортън? Вярно, всички го обичаме, но… — Петир веднъж бе подхвърлил, че рогът на изобилието, красящ герба на дома Мериуедър, удивително подхождал на лорд Ортън, защото косата му била с цвят на морков, носът като цвекло и имал грахова каша за ум.
Таена се засмя.
— Милорд е повече щедър, отколкото опасен, вярно. Но… надявам се, че няма да падна много в очите на ваше величество, но… не дойдох съвсем девица в ложето на Ортън.
„Всички сте курви в Свободните градове, нали?“ Беше добре да го знае; някой ден можеше да го използва.