Мъжки игри

— Владимир Борисович — започна тя, като се стараеше гласът й да не издава емоциите, — освен със серийния убиец, ние се занимаваме и с много други престъпления, които изискват да поседим и да помислим, преди да хукнем кой знае накъде, без да виждаме пътя пред себе си.

— Уважаема Анастасия Павловна — студено произнесе Мелник, — вие имате лошия навик да ме бъркате със себе си. Не е нужно да ми обяснявате с какви дела се занимава моят отдел. Камо ли да ми разяснявате основите на детективската работа. Зададох ви съвсем конкретен въпрос: как върви разработката на Лазарева? И искам да получа също толкова конкретен отговор. Е?

— Лазарева е под контрол, Доценко работи с нея — отговори Настя, усещайки се като човек, който е скочил от вертолет, без да знае има ли парашут или не. — Но днес аз съм още по-сигурна, че тя няма никакво отношение към седемте убийства и ви моля да отмените нареждането си за ежедневно наблюдение.

Очите на Мелник се присвиха и сякаш станаха още по-светли.

— Вероятно вашата увереност се основава на факта, че изобщо не знаете къде е Лазарева и с какво се занимава.

„Ясно — помисли си Настя, — нямам парашут. Жалко. Ще трябва да летя надолу самостоятелно и най-вероятно ще си счупя главата при падането.“

— Вие, Анастасия Павловна — продължи Мелник, — си направихте труда да ме заблудите, с други думи — да излъжете мен вашия началник. Нещо повече — вие въвличате в тази грозна постъпка и един младши по чин и длъжност свой колега, който трябва да се учи и да взема пример от вас. Вашата Лазарева е изчезнала и това означава, че съм бил прав. Тя има връзка с убийствата, виновна е и е усетила опасността. А вие, вместо да биете тревога и да я обявите за издирване, си седите спокойно и — ще ми простите грубостта — си чешете езиците. Може да се завиди на оптимизма ви. Ако до петнайсет минути Лазарева не бъде обявена за издирване, можете да сложите на бюрото ми рапорта си за напускане. Това се отнася и за вас, Доценко.

С тези думи той се обърна и излезе от кабинета, като силно тръшна вратата.

— Ама че работа! — тихо проточи Михаил. — Откъде е научил? Вие ли му казахте?

— Не, не съм му казвала. А вие, Миша?

— И аз не съм. Но кой тогава ни е предал?

— Нямам представа. Най-вероятно никой не го е направил нарочно. Просто нашият Господар усеща вътрешната съпротива на слугите, страхува се, че правим нещо зад гърба му, и се опитва да ни проверява. Сигурно е възложил конфиденциално на някого от нашите да издири Лазарева, без да обяснява коя е тя и кой я разработва, а човекът добросъвестно е отишъл в дома й, поговорил е с родителите и е научил, че тя не нощува вкъщи и не ходи на работа. Сега се радва, че е хванал двама ни в лъжа и ще ни запушва устата с нея до второ пришествие. Сред някои началници този похват е много популярен: пипваш подчинения си за нещо нередно и после дълго и здраво го държиш изкъсо, като му го напомняш.