Мъжки игри

Настя не бе забелязала как ужасният гуменосух сандвич се е свършил, защото с изумление се бе съсредоточила в усещанията си. Откъде тези гнусни мисли се пръкнаха в главата й? Нима някой от колегите й може да каже всичко това за нея? По никакъв начин, та тя никога не им е давала повод, не е прибягвала до помощта на втория си баща, не се е опитвала да решава служебните си проблеми с негова помощ. Пък и проблеми не е имала, дори да се е случвало нещо — насреща винаги е бил любимият й началник Виктор Алексеевич Гордеев. И нима някога е проявявала високомерие или снобизъм, задето, за разлика от своите колеги, има знания не само от юридически характер, но и по математика, и по чужди езици? Не, не е имало такова нещо, тя не е проявявала такива чувства — просто защото за тях няма място в душата й. Откъде тогава се взе това отвратително ехидно гласче, нашепващо в ухото й гадни думи за самата нея? Господи, какво й става?

Страшно й се прииска да си поговори с Льоша. И сякаш в отговор тутакси звънна телефонът.

— Какво ти се е случило? — попита мъжът й вместо поздрав.

— Ами… — Тя се стъписа и дори не можа да се овладее веднага. — Как се сети? Тоест исках да кажа — откъде ти хрумна такова нещо?

— Аска, ще лъжеш други, не мен. Казвай какво се е случило.

— Льошик, ще ти кажа, честна дума, но хайде, обясни ми как се сети. Знаеш, че ще умра от любопитство.

— Елементарно, Уотсън! — засмя се Чистяков. — Току-що си поприказвах с моята любима тъща и тя те предаде, каза, че гласът ти бил уморен и някак убит. А тъй като те познавам и знам, че когато разговаряш с родителите си, гледаш да звучиш бодро и весело и да не демонстрираш каквито и да било терзания, веднага разбрах, че щом тъщата е доловила нещо такова, значи съвсем си се скапала. Хайде сега се опитай да ми кажеш, че не съм прав.

— Прав си — въздъхна Настя. — Настроението ми е отвратително. Толкова отвратително, че дори не съм успяла да го скрия от мама.

— Защо така? Обиди ли те някой?

— Аз сама се обидих. Глупачка съм и няма кой да ме напляска.

— Правилно, обаче е неконструктивно. Ако искаш, ще ти дам телефона на един мой колега — той живее наблизо и ако го помолиш, ще дойде да те напердаши.

— Браво бе, каква конструктивност! — Настя се развесели.

— По-добре ме направи умна.

— Безполезно е, вече си стара за такива експерименти. Колкото — толкова, ще трябва да живея с глупава жена. Е, та по кой начин глупостта ти е развалила настроението?

— Льоша, сега ще ти кажа, но обещай ми, че няма да ми се караш и да се притесняваш. Това не е повод за вълнение.

— Добре, казвай!

— Мисля да напусна работа.