Мъжки игри

И сега, седнала в своята малка, отдавна нуждаеща се от ремонт кухня и дъвчейки бавно топлия сандвич, Настя си мислеше, че късметът рано или късно се обръща. Навремето й беше провървяло извънредно много: беше попаднала при добър началник, който, първо, прекрасно познаваше работата, която изпълняваха неговите подчинени, и затова можеше да ги учи и да им помага, второ, умееше да бъде мъдър и толерантен ръководител, и трето, съобразяваше се с природните данни, способности и склонности на всеки оперативен работник от своя отдел. Присмиваше се над патологичния мързел на Настя, караше й се, че не спортува и не се грижи за здравето си, но разбираше, че вече е късно да я променя и ето защо я натовари с аналитичната работа на целия отдел. От нея никога не изискваха да пътува надалече, да преследва някого, да дава нощни дежурства и изобщо неща, които Настя не би могла да свърши като хората. Тя обожаваше работата си, беше готова да не спи със седмици и да не излиза в отпуск, ако трябва, но този щастлив за нея живот я доведе до момента, когато се оказа, че не е готова за другата страна на живота. Нямаше опит в приспособяването към нов началник, който не й харесва. Освен това този нов началник нямаше никакво намерение да постъпи като Гордеев и да й остави аналитичната работа, а смяташе да я товари със същите неща, които вършеха всички в отдела, докато аналитичната работа приемаше като приятна екстра, която можеше да й поиска като допълнение към основните детективски задължения.

Може ли тя да работи като всички останали? Да, може, тази работа е неприятна, тежка, но напълно човешка и хората я вършат вече не едно столетие. Иска ли да работи така? Не. Не, не и не. Прекалено е мързелива за това. Психологически е недостатъчно закалена за интензивно ежедневно плуване в морето на омразата, мъката, отчаянието, злобата и страха. Тя… абе какво има да изброява, не иска да работи, както работят другите — и толкоз. Иска да работи така, както бе работила при Гордеев.