Мъжки игри

— Меко казано — призна тя.

— Ами ти, капитане — обърна се следователят към Доценко, — спомняш ли си онзи наш разговор? Мисля, че е дошъл моментът да си смениш работата.

Настя знаеше, че Олшански отдавна се опитва да примами Михаил в следствения отдел, понеже високо цени неговата способност да получава точни и правдиви показания от свидетели и потърпевши. Знаеше също, че Доценко винаги бе отклонявал тези предложения. Нима и сега ще откаже?

— Ще помисля — много сериозно отговори Михаил. — Може би сте прав, наистина трябва да се махна.

— Аз винаги съм прав — засмя се Олшански. — Защото съм следовател. Хайде, Миша, не протакай, не чакай да си скъсаш нервите с този новия. А аз ще ти бъда наставник, като млад специалист ще те взема под крилото си, така че не бой се, не е кой знае каква философия.

— Ще помисля — повтори Доценко.

На Настя й докривя. Тя щеше да напусне, вече е решено. И Миша сигурно ще напусне, за какво му е да се тормози! После ще започнат да напускат и другите. Всичко, което Гордеев грижливо и с обич бе създавал, което бе събирал зрънце по зрънце и шлифовал, в един момент ще рухне като пясъчна кула. Жалко, чак да ти се доплаче. И от Гордеев ще я е срам — не издържаха още първите трудности, разбягаха се като плъхове от потъващ кораб. Може би все пак не бива да напуска? Миша я гледа в устата, има я за необорим авторитет и ако тя напусне, несъмнено ще приеме предложението на Олшански, а ако остане, ще задържи и него. Трябва още да потърпи, да се постарае да свикне. Вярно, всички се чувстват отвратително, тежко им е с новия началник, но търпят, никой не говори за напускане. Само тя. Какво, да не би да е по-слаба от всички?

— Константин Михайлович — каза Настя с пресилено възмущение, — какво сте намислили вие, а? Да ни отнемате кадиите? Не е хубаво да надничате в чужда паница.

— Разбира се, по-добре е вашият Мелник да се възползва от пълната паница, оставена от Гордеев — парира я следователят. — Той такива каши ще ви забърка, свят ще ви се завие! Това ли чакате? Добре де, шегувам се, вие си решавайте къде да работите. Та какво ще правим с вашата Лазарева? Ще я обявяваме ли за издирване?

— Обявете я. Не можем да убедим Мелник в обратното. Той смята, че тя има нещо общо с убийствата и не мисли да променя мнението си.

— Ами може наистина да има нещо общо? — присви очи Олшански. — Нали Мелник не би упорствал без основание сигурно има някакво.

— Константин Михайлович, той има основание, ако смятаме седемте убийства за серия.

— Е, и?…

— Аз пък имам основание да смятам, че не са серия. Хайде избирайте на кого вярвате повече — на мен или на Мелник.

— Виж я ти! — разсмя се той. — Един нормален мъж, ако трябва да избира между мъж и жена, трябва да избере жената. А аз съм нормален. Само искам да разбера защо Мелник не се вслушва в твоите доводи. На мен те ми се сториха напълно убедителни. Още повече че познавам трудовете на Самойлов, знам и за онази история в Зеленоград. На мястото на твоя началник бих повярвал на теб. И щом той постъпва другояче, бих искал да разбера защо го прави, от какви съображения. Или ти пак не ми казваш всичко?