Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
— Мисля, че е най-добре да се върна в манастира с новината за смъртта на Емануел и да кажа, че ти и другите също сте мъртви. Така ще имате време да действате извън полезрението на църквата и евентуалните шпиони, да прикриете следващите си крачки по пътя към Кървавото евангелие.
Рун кимна. Бе наложително да пазят издирването в тайна от Белиал.
— Ами Пиер? Какво ще кажеш за него?
— Ще им кажа какво съм открила — отвърна тя. — Жалко, че попаднах само на немски войници в бункера. И на стригои, разбира се.
— Значи няма да им кажеш за руснаците?
— Ако църквата научи, че в същия бункер, в който се е намирало Кървавото евангелие, е имало и руски войници от Санкт Петербург, не просто ще изпратят екип в Русия. Ще избухне война.
Рун кимна. Никой сангвинист не се бе връщал жив от Санкт Петербург, след като предателят витандус пое командването там. За да вземе нещо от Русия, църквата наистина трябваше да изпрати цяла армия. А всяка жертва щеше да отслаби ордена им в битката с Белиал, която рано или късно трябваше да се състои.
— Трябва да заминем сами — прецени Рун. — За да не допуснем война и за да имаме надежда да намерим книгата.
— Ами хората? Ще бъде опасно да вземеш и тях.
— Витандусът може да мрази ордена ни, но има чувство за чест. Това може да се окаже достатъчно, за да са в безопасност.
От другата страна на стената сърцата на Джордан и Ерин забиха по-бързо.
— Много добре виждам привързаността ти към тях, Рун — рече Надя. — Да не си мислиш, че руснаците няма да забележат?
— Не мога да ги оставя. — Рун се опита да заглуши звуците на Ерин и Джордан. — Ако Белиал имат агенти сред сангвинистите, животът им ще бъде изложен на по-голяма опасност тук, отколкото в Русия.
— В такъв случай въпросът е решен. — Надя стана и си сложи сребърния колан.
— Ще ни трябват документи — добави Рун.
— Ще ви ги осигуря тайно.
Рун се замисли за пътя, по който им предстоеше да поемат. За първи път в дългия си, много дълъг живот щеше да се раздели с църквата, пък било и само временно. Чувстваше се като осиротял.
Надя тръгна към вратата.
— И ще ти донеса нещо, което да можеш да размениш срещу сигурност. Нещо безценно за владетеля на Санкт Петербург.
Дори Надя не смееше да произнесе неговото име.
Бивш сангвинист, той беше нарушил законите на църквата толкова грубо, че бе отлъчен — и това не беше обичайното отлъчване, а истинско пропъждане, което не можеше да бъде отменено и бе толкова сурово, че всички, които го познаваха, трябваше да го отбягват завинаги.
Така самото му име се беше превърнало в негово проклятие — витандус.
Ерин се усмихна, когато Джордан я вдигна през коженото палто и я сложи в скута си. Сега го беше яхнала и се взираше в дяволитата му усмивка.
— Какво стана с обещанието да си стоиш в половината?
— Ти дойде в моята половина. — Той я целуна леко по устните и по гръбнака ѝ полазиха тръпки.
Не можеше да възрази на думите му. Тя изрита палтото на пода.
Джордан се ухили.
— Проблемът е решен.
Тя прокара длан по линията на челюстта му. Гладка, току-що избръсната. Целуна го отново. Миришеше на крем за бръснене с евкалипт и имаше вкус на кафе.
Ерин се дръпна назад и се загледа в прекрасните му сини очи.
— Очите ти са в египетско синьо, като бога на слънцето Ра.
— Приемам го за комплимент.
Той плъзна ръка на кръста ѝ и я придърпа толкова плътно до себе си, че тя усети ударите на сърцето му върху гърдите си.
Отпусна се върху него. Чувстваше се в безопасност.
Устните му намериха нейните. Целувката му предаваше настойчивото му желание. Тя изстена и зарови пръсти в косата му, като го придърпа още по-близо до себе си.
Искаше да забрави всичко случило се през последните двайсет и четири часа, да заличи всеки лош спомен. Единственото, което имаше място в ума ѝ, беше този момент с него. Дланите му се плъзнаха по тялото ѝ.
Без да престава да я прегръща, Джордан нежно я обърна и тя се озова под него на леглото.
Ерин се изпъна под тежестта му, усещайки мускулестото му тяло върху своето. Ръцете ѝ галеха широкия му гръб. Пъхна ги под тениската, усети гладката топлина на кожата. С едно бързо движение той съблече фланелата през главата си, разкривайки татуировката от едната си страна — оставения от светкавицата дървовиден фрактал, свидетелството за кратката му среща със смъртта.
Пръстът ѝ проследи една от разклоняващите се линии. Кожата му настръхна от допира ѝ.
Сега той изглеждаше много далеч от смъртта — дишаше дълбоко, тялото му излъчваше топлина, бездънните му сини очи блестяха.
Без да откъсва очи от нейните, той развърза колана на халата ѝ и отметна полите му настрани. Едва тогава погледът му се плъзна надолу, сякаш поглъщаше тялото ѝ, оставяйки след себе си гореща диря, без дори да я докосва.