Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
Докато чакаше, простря палтата им да се сушат над радиатора, като се мъчеше да не мисли за Ерин под душа, вдигнала лице към водата, обгърната в пара.
Трябваше да си намери някакво занимание. Седна на леглото и почисти оръжията си едно по едно, като държеше другото винаги наблизо. След това почисти пистолета на Ерин.
Надя почука и пъхна хартиена торба в ръцете му, без да каже нито дума. Докато затваряше, Джордан надникна в торбата и откри основни тоалетни принадлежности и облекло за двамата.
„Топли пуловери.“ Значи не се очертаваше да летят обратно до Йерусалим.
Поръчката пристигна и Джордан започна да закусва, преди Ерин да е приключила с къпането.
Няколко минути по-късно водата спря. Джордан все поглеждаше към вратата и правеше всичко по силите си да не си представя как Ерин подсушава голото си тяло.
Не успя.
Зачака я да излезе. Когато това най-сетне се случи, Ерин пристъпи в стаята сред облак от пара. Беше облякла бяла хавлия, която явно бе намерила в банята, и беше превързала ръката си. Лицето и шията ѝ бяха зачервени от горещата вода. Прииска му се да види колко надолу по тялото продължаваше това зачервяване.
Докато тя приближаваше, Джордан оправи кърпата на скута си.
— Опитах се да ти оставя малко топла вода — каза тя.
— Аз пък... ъъъ... се опитах да ти оставя малко закуска. — Джордан отпи от чашата димящо кафе.
Ерин спря до него и погледна останките от храната. Миришеше на сапун и чисто пране.
— Май има надежда да съм се справила по-добре от теб.
Джордан старателно извърна поглед от деколтето ѝ и забърза към банята. Изкъпа се и се избръсна бързо. След като среса косата си и навлече чист чифт панталони в цвят каки и фланела с дълъг ръкав, вече се чувстваше готов да превземе света.
Или най-малкото да подремне хубаво.
Ерин тъкмо приключваше със закуската, когато Джордан излезе от банята. Той легна на леглото и въздъхна. Истинско легло.
— Мога да спя на пода — предложи Ерин.
— Никой от двама ни няма да спи на пода — отвърна Джордан. — Обещавам да си стоя в моята половинка, ако ти обещаеш да си стоиш в твоята.
Ерин погледна към пода, сякаш обмисляше другата възможност.
Джордан стана и свали изсъхналото си палто от радиатора.
— Нали в много тежки моменти девиците навремето са спали с меч между себе си и техния рицар закрилник? — Той положи палтото в средата на леглото и вдигна три пръста. — Честна скаутска, няма да пресека този ров от кожа, освен ако не поискаш да го направя.
Тя го изгледа скептично.
— Бил ли си изобщо бойскаут?
Той се пльосна на леглото от страната на вратата.
— Скаут орел.
Не след дълго и двамата лежаха в своята половинка на леглото. Джордан си мислеше, че няма да мигне, щом Ерин е само на сантиметри от него, но заспа почти моментално, както си беше с дрехите.
Събуди се, докато сядаше, с ръка върху пистолета. Погледът му за миг обходи слънчевата стая. Нищо необичайно. Вратата беше затворена. Прозорецът също. Банята бе празна. Тогава какво го беше събудило?
До него Ерин изхленчи.
Обърна се да я погледне. Все още в хавлията, тя лежеше настрани с лице към него, подложила длани под бузата си. Пъшкаше в съня си. На Джордан му се прииска да посегне през палтото и да я докосне, но не биваше да нарушава обещанието си. Един погрешен ход и с него бе свършено.
— Шшшт — прошепна, сякаш тя бе племенницата му Абигейл с нейните прословути кошмари с гигантски тарантули.
Ерин изпусна една дълга въздишка и като че ли потъна още по-дълбоко в съня.
Имаше предостатъчно материал за лоши сънища — стригои, прилепи и...
С писък тя рязко се надигна в леглото.
— Тук съм — каза Джордан. — В безопасност сме.
Тя го погледна с широко отворени очи.
— Аз съм Джордан, помниш ли? — добави той.
Ерин пое несигурно дъх и отново се дръпна назад, за да се облегне на таблата на леглото.
— Помня.
Джордан също се облегна, като внимаваше да стои в своята половина.
— Кошмарни сънища ли?
— Кошмарна реалност.
— Трябва ли да се чувствам обиден? — Може би това щеше да подобри настроението ѝ.
— Нямах предвид теб. Ти си... ами... бива те. Но останалата ситуация...
Джордан наистина се почувства обиден, че просто го бива, но сега не беше време да остроумничи по въпроса.
— Поне успяхме да поспим и да хапнем. Не съм се чувствал така добре от Масада насам.
Млъкна. Масада. Където бяха загинали хората му. Всички. Повтори имената им наум, твърдо решен никога да не ги забравя: Сандерсън, Маккей, Купър, Тайсън. Всички, с изключение на Маккей, бяха по-млади от него. Тайсън имаше двегодишна дъщеря, която никога вече нямаше да види майка си. Маккей имаше три хлапета, бивша жена и куче на име Чипър. Купър издържаше със заплатата си болнавата си възрастна майка и дълга върволица приятелки. Сандерсън още не бе имал време да започне връзка. Беше просто хлапе. Джордан опря глава в таблата на леглото.