Избрани творби, том I
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Юлзари
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби, том I». Краткое содержание книги:
Градът Макондо е основан от Хосе-Аркадио Буендия, бягащ от самотата на убития от него Пруденсио Агилар. От патриархално-идиличното самоуправление Макондо преминава последователно през хватката на официалната власт, робството на гринговците от банановата компания, чумата-безсънница, неуписуемото плодородие, почти петгодишния непрестанен дъжд, безмислените войни, масовите разстрели и пророкуваната разруха.
Именно разрухата на самотата е главният герой на този роман, събрал всички библейски страсти и човешки неволи върху пищната, тайнствена и вулканична земя на латиноамериканската действителност.
— Невъзможно е — казаха те, щом се убедиха, че не могат да му помръднат ръката. — Има деца-на-кръст.
Катарино, който не вярваше в силови дяволии, заложи дванайсет песо, че онзи няма да помести тезгяха. Хосе-Аркадио го грабна от мястото му, вдигна го над главата си и го сложи на улицата. Единайсет мъже трябваше да го вкарат обратно. Сред вихъра на празненството показа върху тезгяха невероятната си мъжественост, цялата татуирана в синьочервена плетеница от надписи на различни езици. Жените, които го обсадиха със своята алчност, той попита коя ще плати най-много. Най-паралията каза двадесет песо. Тогава предложи да го разиграят на томбола, между всички, с по десет песо номерчето. Това беше безумна цена, защото най-търсената жена печелеше по осем песо на вечер, ала всички приеха. Написаха имената си върху четиринадесет хартийки, пъхнаха ги в една шапка и всяка жена изтегли по една. Когато оставаха да се изтеглят две хартийки, разбра се на кого се падат.
— По още пет песо — предложи Хосе-Аркадио — и ще се падна на двете.
От това живееше. Бе обиколил шестдесет и пет пъти света, зачислен в екипаж от моряци безотечественици. Жените, които спаха с него оная нощ в дюкяна на Катарино, го заведоха гол-голеничък в танцувалния салон, та да видят, че нямаше милиметър от тялото си без татуировка, отпред и отзад, от шията до пръстите на краката. Хосе-Аркадио не успяваше да се приобщи към семейството. Спеше по цял ден, а нощта прекарваше в квартала на търпимостта, където правеше силови номера. В оскъдните случаи, когато Урсула успя да го накара да седне на масата, той даде доказателство за една лъчезарна приветливост, особено когато разправяше приключенията си из далечни страни. Бил претърпял корабокрушение и две седмици го носели вълните по Японско море и се хранел от тялото на свой другар, който рухнал от слънчев удар, и чието месо, осолено веднъж и дваж и сготвено на слънце, имало гранлив и сладникав вкус. В едно сияйно пладне на Бенгалския залив неговият кораб бил надвил морски дракон, в чийто корем намерили шлема, токите и оръжията на кръстоносец. Бил виждал в Карибско море корсарския кораб, призрак на Виктор Юг40, с разпокъсани от смъртта платна, с проядена от морски хлебарки дървена част, завинаги объркал посоката за Гваделупа. Урсула плачеше на масата, сякаш четеше писмата на Хосе-Аркадио, които никога не пристигаха, с разказите за неговите подвизи и неволи.
— Че малко ли ти е тая къща, синко — хлипаше тя. — Че толкова храна хвърляме на свинете! — Но всъщност тя не можеше да проумее, че момчето, което отведоха циганите, е същият онзи простак, който изяждаше по половин прасе на обяд и от чието газоотделяне цветята повяхваха. Нещо подобно се случваше и с останалата част от семейството. Амаранта не можеше да прикрие отвращението, което предизвикваха у нея животинските му уригвания на масата. Аркадио, който никога не узна тайната на своето родословие, едва-едва отговаряше на въпросите, задавани от него с явното намерение да спечели обичта му. Аурелиано се опита да възкреси времената, когато спяха в една и съща стая, помъчи се да възстанови съучастничеството от детинството, но Хосе-Аркадио ги беше забравил, защото морският живот бе наситил паметта му с прекалено много неща за помнене. Само Ребека рухна при първия удар. Следобеда, в който го видя да минава покрай спалнята й, тя си помисли, че Пиетро Креспи е лигав дребосък до онзи първомъжкар, чието вулканично дихание се осезаваше из цялата къща. Търсеше неговата близост под всякакъв предлог. Веднъж Хосе-Аркадио огледа тялото й с безочливо внимание и й рече:
— Само си жена, сестрице.
Ребека изгуби самообладание. Отново прояде пръст и вар от стените с настървението на миналите дни и си засмука пръста с такава горест, че й излезе мазол на палеца. Прекара безсънни нощи, в които зъзнеше от треска и се бореше срещу безумието и чакаше, докато къщата протътне от завръщането на Хосе-Аркадио призори. Веднъж, когато всички спяха подиробедната си почивка, тя не издържа повече и отиде в неговата спалня. Завари го по гащета, буден, изтегнат в хамака, който беше окачил за диреците с въжа за привързване на кораби. Огромното му тяло й направи такова впечатление, че усети някакъв подтик да отстъпи.
— Простете — извини се тя. — Не знаех, че сте тука. — Но приглуши, глас, за да не събуди някого.
— Ела насам — каза той.
Ребека се подчини. Трябваше да положи свръхестествено усилие, за да не умре, когато някаква циклонна сила, учудващо овладяна, я повдигна през кръста и с три первания я лиши от долните и дрехи и я разчекна като пиленце. Успя да благодари богу, че се е родила, преди да изгуби съзнание в невъобразимото удоволствие от оная непоносима болка, и зацамбурка в димящото блато на хамака, който погълна сякаш попивателна избухналата й кръв.
40
Историческа личност, главен герой на „Векът на просвещението“, роман от съвременния кубински писател Алехо Карпентиер, отразяващ проникването на идеите на Великата френска революция в Латиноамерика. Юг бил пратен от Конвента за комисар на остров Гваделупа и водил корсарска война с англичаните в Карибско море.