Избрани творби, том I

Едно по-голямо препятствие, толкова непреодолимо, колкото и непредвидено, ги принуди на нова и неопределена отсрочка. Седмица преди уговорената за сватбата дата малката Ремедиос се разбуди посреднощ, измокрена в някакъв горещ бульон, който избухна в утробата й като раздиращо уригване, и умря три дни по-сетне, отровена в собствената си кръв и с два близнака, препречени в корема. Амаранта преживя криза на съвестта. Така пламенно бе умолявала бога да се случи нещо ужасяващо, за да не трябва да отравя Ребека, че се почувствува виновна за смъртта на Ремедиос. Не за това препятствие беше се молила толкова много. Ремедиос донесе в къщата полъх на веселие. Настани се със съпруга си в една спалня близо до работилницата и я окичи с кукли и играчки от неотдавнашното си детство, а радостната й жизненост преливаше извън четирите стени на спалнята и минаваше като хала от добро здраве из пруста с бегониите. Пееше от зори. Тя бе единственият човек, който дръзна да посредничи в препирните на Ребека и Амаранта.

Нагърби се с неблагодарната задача да наглежда Хосе-Аркадио Буендия. Носеше му храна, обслужваше всекидневните му нужди, миеше го със сапун и стиска кълчища, поддържаше косата и брадата му чисти от въшки и гниди, държеше в изправност палмовия навес и го подсилваше с непромокаеми платнища по време на буря. В последните си месеци успя да се свърже с него посредством изрази на чепат латински. Когато се роди синът на Аурелиано и Пилар Тернера и бе отнесен в къщата и в тържество за най-тесен кръг кръстен с името Аурелиано-Хосе, Ремедиос реши той да бъде считан за неин най-голям син. Майчиният й усет изненада Урсула. От своя страна Аурелиано намери в нея оправданието, което му беше необходимо, за да живее. Работеше по цял ден в работилницата и Ремедиос му носеше късно сутринта голяма чаша кафе без захар. И двамата посещаваха всяка вечер семейство Москоте. Аурелиано подхващаше с тъста безкрайни игри на домино, а Ремедиос разговаряше със сестрите си или обсъждаше с майка си работи на възрастни хора. Връзката с Буендиовци затвърди доброто име на дон Аполинар Москоте в селището. В чести пътувания до столицата на провинцията той издействува от правителството да построи училище, за да се заеме с него Аркадио, който беше наследил въодушевлението към поученията от дядо си. Чрез убеждаване постигна повечето къщи да бъдат пребоядисвани в синьо за празника на националната независимост. По настояване на отец Никанор разпореди да се премести в една отдалечена улица дюкянът на Катарино и затвори разни безпътни заведения, които процъфтяваха насред селището. Веднъж се завърна с шестима полицаи, въоръжени с пушки, на които възложи да поддържат реда, без никой да си спомни за първоначалното му обещание да няма въоръжени хора в селището. Аурелиано се наслаждаваше от деловитостта на своя тъст. „Ще станеш дебел като него“ — казваха му приятелите. Но заседналият живот, който подчерта скулите му и съсредоточи блясъка на очите, не увеличи теглото му, нито пък промени затвореността на неговия характер, а напротив, ожесточи правата линия на самотно размишляване и неумолима решителност върху устните. Толкова дълбока беше обичта, която той и неговата съпруга бяха успели да пробудят в семействата и на двамата, че когато Ремедиос извести, че щяла да има дете, дори Ребека и Амаранта сключиха примирие, за да плетат със синя вълна, ако се роди момче, и с розова вълна, ако се роди момиче. Тя бе последният човек, за когото помисли Аркадио след няколко години пред взвода за разстрел.