Избрани творби, том I

— Нос est simplicissimum37 — отговори той. — Защото съм луд.

Оттогава, загрижен за собствената си вяра, попът вече не го навести и се отдаде изцяло на задачата да ускори съграждането на храма. Ребека почувствува, че надеждата възкръсва. Нейното бъдеще беше насочено към завършването на строежа, откак една неделя отец Никанор обядва в къщата и цялото семейство, насядало край масата, говори за тържествеността и блясъка, които ще имат религиозните тържества, щом се изградял храмът.

— Най-блажена ще е Ребека — каза Амаранта, и тъй като Ребека не разбра какво иска да й каже, тя обясни с невинна усмивка:

— Ще ти се падне да откриеш черквата с твоята сватба.

Ребека се постара да изпревари всякакви одумки. Както вървеше строежът, храмът нямаше да бъде завършен до десет години. Отец Никанор не се съгласи — растящата щедрост на богомолците позволявала да се правят по-оптимистични изчисления. Пред глухото възмущение на Ребека, която не можа да довърши обеда, Урсула приветствува мисълта на Амаранта и спомогна със значителен принос да ускорят работите. Отец Никанор сметна, че с още една помощ като тая храмът ще бъде готов подир три години. Оттогава насетне Ребека дума не продума на Амаранта, убедена, че начинанието й не бе толкова невинно, колкото тя съумя да го представи.

— Това беше най-безобидното, което можех да сторя — отвърна й Амаранта в свирепата препирня още същата вечер. — Така няма да се наложи да те убивам в близките три години.

Ребека прие предизвикателството.

Когато Пиетро Креспи научи за новата отсрочка, преживя разочарование, ала Ребека му даде окончателно доказателство за преданост.

— Ще избягам, когато ти наредиш — каза му тя. Пиетро Креспи обаче не беше по приключенията. Липсваше му поривистият характер на неговата годеница и почиташе дадената дума като капитал, който не може да се прахосва. Тогава Ребека прибягна към по-дръзки прийоми. Някакъв тайнствен вятър духваше лампите в гостната и Урсула заварваше годениците да се целуват на тъмно. Пиетро Креспи й даваше замаяни обяснения за лошото качество на съвременните катранени лампи и дори помагаше да се прокарат в стаята по-сигурни системи за осветление. Ала отново горивото нещо отказваше или фитилите заяждаха и Урсула намираше Ребека седнала върху колената на годеника. Накрая вече не приемаше никакви обяснения. Възложи на индианката да отговаря за пекарната и седна в един стол-люлка да надзирава свиждането на годениците, решена да не се остави да бъде разгромена от хитрини, които бяха остарели още в нейните младини.

— Горката мама — казваше Ребека с подигравателно възмущение, като гледаше Урсула да се прозява в дрямката на свижданията. — Когато умре, грешната й душа ще тръгне да скита с тоя стол.