Избрани творби, том I
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Юлзари
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби, том I». Краткое содержание книги:
Градът Макондо е основан от Хосе-Аркадио Буендия, бягащ от самотата на убития от него Пруденсио Агилар. От патриархално-идиличното самоуправление Макондо преминава последователно през хватката на официалната власт, робството на гринговците от банановата компания, чумата-безсънница, неуписуемото плодородие, почти петгодишния непрестанен дъжд, безмислените войни, масовите разстрели и пророкуваната разруха.
Именно разрухата на самотата е главният герой на този роман, събрал всички библейски страсти и човешки неволи върху пищната, тайнствена и вулканична земя на латиноамериканската действителност.
— Ожени се повторно, Аурелиано — казваше му тъстът. — Шест дъщери имам, да избираш.
Веднъж, в навечерието на изборите, дон Аполинар Москоте се завърна след едно от честите си пътувания загрижен за политическото положение в страната. Либералите били решени да се вдигнат на война. Тъй като по онова време Аурелиано имаше съвсем объркани представи за различията между консерватори и либерали, тъстът му даваше опростени уроци. Либералите, казваше, са масони; хора от лоша порода, привърженици да се избесят поповете, да въведат гражданско бракосъчетание и развод, да се признаят еднакви права и на незаконните, и на законните деца и да се разпокъса страната чрез една федерална система, която да лиши от пълноправие върховната власт. Обратно, консерваторите, които са получили властта направо от господа-бога, ратуват за непоклатимост на обществения ред и семейно благоденствие; те са бранители на вярата Христова, на принципа за единоначалие във властта и не са съгласни страната да бъде разпокъсана в автономни общности. От човеколюбиви чувства Аурелиано изпитваше влечение към либералното становище относно правата на незаконнородените деца, но все пак не проумяваше как се стига до тая крайност да се води война за неща, които не може да се пипнат с ръка. Стори му се, че е преувеличение, когато тъстът накара да му пратят за изборите шестима войници, въоръжени с пушки, под командуването на един сержант, и то в селище без политически страсти. Те не само дойдоха, но тръгнаха от къща на къща да изземват ловджийски оръжия, мачете, та даже и кухненски ножове, преди да се раздадат между мъжете над двайсет и една година сините бюлетини с имената на кандидатите консерватори и червените бюлетини с имената на кандидатите либерали. Срещу изборите самият дон Аполинар Москоте прочете разпоредба, която забраняваше от събота в полунощ, в продължение на четирийсет и осем часа, да се продават спиртни напитки и да се събират повече от трима души, които не са от едно и също семейство. Изборите протекоха без произшествия. В неделя от осем часа заранта на площада беше натъкмена дървена урна, охранявана от шестимата войници. Гласуването стана при пълна свобода, както можа да потвърди самият Аурелиано, който стоя почти целия ден с тъста си, да не би някой да гласува повече от един път. В четири часа след пладне ситни удари на барабан известиха сред площада края на гласоподаването и дон Аполинар Москоте запечата урната с лепенка, пресечена от него вия подпис. Тази нощ, докато играеше домино с Аурелиано, той заповяда на сержанта да скъса лепенката, за да преброи гласовете. Имаше почти толкова червени бюлетини, колкото и сини, обаче сержантът остави само десет червени и попълни разликата със сини. После отново запечатаха урната с нова лепенка и на другия ден рано-рано я занесоха в столицата на провинцията.
— Либералите ще дигнат война — каза Аурелиано.
Дон Аполинар Москоте вдигна глава от плочките на доминото.
— Ако го казваш заради подмяната на бюлетините, нищо няма да направят — рече той. — Оставят се няколко червени, та да няма възражения.
Аурелиано разбра неизгодите на опозицията.
— Ако аз бях либерал — каза, — щях да дигна война заради бюлетините.
Тъстът му го изгледа над рамките на очилата.
— Ех, Аурелито — рече той, — ако ти беше либерал, нямаше да видиш подмяната на бюлетините, макар да си ми зет.
В действителност възмущението из селището бе предизвикано не от резултата в изборите, а от обстоятелството, че войниците не върнаха оръжията. Група жени приказваха с Аурелиано да издействувал от тъста си връщането на кухненските ножове. Дон Аполинар Москоте му обясни съвсем доверено, че войниците били отнесли домашните оръжия за доказателство как либералите се готвят за война. Обезпокои го цинизмът на изявлението. Дума не продума за това, но една вечер, когато Херинелдо Маркес и Магнифико Висбал говореха с други приятели за произшествието с ножовете, запитаха го дали е либерал или консерватор. Аурелиано не се поколеба.
— Ако човек трябва да е някакъв, то аз съм либерал — рече той, — защото консерваторите са мошеници.
На следващия ден по настояване на приятелите си отиде да споходи доктор Алирио Ногера, за да обсъди някаква предполагаема болка в черния дроб. Дори не знаеше какъв е смисълът на тая измишльотина. Доктор Алирио Ногера бе дошъл преди няколко години в Макондо с една аптечка с безвкусни топчета и лозунг, който не убеди никого. Клин клин избива. Всъщност той беше измамник. Зад невинната му външност на незачитан лекар се криеше терорист, който затуляше с епископски гамаши белезите, оставени по глезените му от петте години в пранги. Заловен в първата авантюра на федералистите, той успял да се измъкне в Кюрасао преоблечен с най-омразната му дреха на тоя свят: едно расо. След продължително заточение, надъхан от възторжените известия, които носели в Кюрасао изгнаници от цялото Карибие, той се качил в някаква контрабандистка баркентина и се появи в Риоача със стъкленици с топчета, които не бяха нищо друго освен пречистена захар, и с една диплома от Лайпцигския университет, подправена от него самия. И плака от разочарование. Федералисткият плам, определен от изгнаниците като барутен погреб, който ей сега ще избухне, се бе разсеял в смътна изборна самоизмама. Огорчен от неуспеха, копнеещ за някое сигурно място, където да доживее до старини, лъжливият хомеопат41 се приюти в Макондо. В тясната, претъпкана с празни стъкленици стаичка, която нае край площада, той преживя няколко години от безнадеждно болните, които след като са опитали от всичко, се утешаваха със захарните топчета. Агитаторските му инстинкти кротуваха, докато дон Аполинар Москоте беше власт за украса. Прекарваше времето си в спомени и в борба с астмата. Близостта на изборите бе оная нишка, която му позволи отново да намери кълбото на подмолната дейност. Установи връзка с младите хора от селището, които нямаха политическа обиграност, и подхвана безшумна подстрекателска кампания. Многобройните червени бюлетини, които се появиха в урната и които дон Аполинар Москоте отдаде на присъщото за младежта залитане по модното, бяха част от неговия замисъл; задължи учениците си да гласуват, за да ги убеди, че изборите са нагласена работа. „Единственото успешно нещо — казваше той — е насилието.“ Повечето от приятелите на Аурелиано бяха въодушевени от мисълта да унищожат консерваторски ред, ала никой не бе посмял да го включи в кроежите не само заради близостта му с управителя, но и поради неговия самотнически и уклончив характер. Знаеше се освен това, че е гласувал синьо по указание на своя тъст. Така че съвсем случайно той разкри политическите си чувства и просто от любопитство се пъхна в тая дивотия, да посещава лекаря, за да лекува болка, каквато нямаше. В миришещата на паяжина с камфор работилница той се озова пред някаква прашна игуана, чиито дробове свистяха от дишането. Преди да му зададе въпрос, лекарят го отведе до прозореца и прегледа долния му клепач от вътре.
41
Лекар, който прилага хомеопатията — лекуване на болести посредством съвсем малки дози от вещества, които в по-големи количества предизвикват в здравия човек заболявания, еднакви или сходни с лекуваните.