Избрани творби, том I

Урсула разпореди жалейка със затворени врати и прозорци, без да влиза и излиза никой, освен по неотложни работи; забрани да се говори на висок глас една година и сложи дагеротипа на Ремедиос върху мястото, където бдяха над трупа, с преметната през него черна лента и едно кандило, запалено завинаги. Бъдещите поколения, които не оставиха никога кандилото да угасне, щяха да се сбъркват пред онова момиченце с накъдрени фусти, бели чепички и панделка от органдин, което не успяваха да слеят с академическия образ на прабаба. Амаранта се зае с Аурелиано-Хосе. Осинови го като син, който да споделя нейната самота, който да я облекчава от неволния лауданум, който сипаха безумните й молби в кафето на Ремедиос. Привечер Пиетро Креспи влизаше на пръсти е черна лента на шапката и безшумно гостуваше на Ребека, която сякаш кървеше под черната рокля с ръкави до юмруците. Толкова непочтително би било самото хрумване да се мисли за нова дата на сватбата, че годежът се превърна в една вечна връзка, в изморителна любов, за която никой вече не се погрижи, като че ли влюбените, които някога разваляха лампите, за да се целуват, бяха изоставени на произвола на смъртта. Изгубила посока, съвсем обезверена, Ребека отново прояде пръст.

Изведнъж — когато жалейката бе продължила толкова дълго, че вече бяха подновени събиранията на кръст-бод — някой блъсна уличната врата в два часа след пладне, в мъртвешката тишина на горещината, и диреците се разтресоха с такава сила из самите си основи, че Амаранта, която везеше с приятелките си в пруста, Ребека, която си смучеше пръста в спалнята, Урсула в кухнята, Аурелиано в работилницата, и дори Хосе-Аркадио Буендия под самотния кестен помислиха, че някакъв земетръс разклаща къщата. Идеше някакъв необикновен мъж. Четвъртитите му плещи едва-едва се сместваха през вратите. Медальон с Богородица Изцелителка висеше на бизонския му врат, ръцете и гърдите му бяха целите ошарени с татуировки, а дясната му китка беше стегната от медна гривна с деца на кръст.39 Шията му беше загоряла от солта на живота под открито небе, косата му беше къса и щръкнала като гривата на муле, челюстите железни и погледът тъжен. Носеше колан дваж по-широк от донска подпруга, чепици с навои и шпори и подковани токове, а присъствието му правеше потръпващо впечатление за земетръсна сила. С някакви полуоръфани дисаги в ръка той прекоси гостната и всекидневната и се появи като гръм в пруста с бегониите, където Амаранта и нейните приятелки стояха вцепенени, както бяха вдигнали куките.