Невинните [calibre 1.48.0]

— На предишните места не беше толкова напрегнат.

— Да, но това е последното.

— Прав си — кимна Ванс и изпусна въздуха от гърдите си.

Името на ресторанта беше «Тексаски покер». Часът беше едва дванайсет без десет, но вътре имаше поне двайсетина посетители. Обзавеждането беше в стил уестърн — седла, оглавници, каубойски шапки и ботуши. Тапетите по стените изобразяваха стада добитък насред безкрайните равнини на Тексас, охранявани от каубои на коне. В дъното имаше огромен извит бар, който се простираше по цялата ширина на заведението. Високите столчета от изкуствена кожа бяха оформени като седла, а на стената зад бара беше окачено голямо знаме на Тексас. Около него бяха струпани стотици шишета с всевъзможни питиета, чието предназначение беше да смазват гърлата и да замъгляват сетивата, но най-вече да опразват портфейлите на клиентите.

— Много пари са хвърлени в обзавеждането на това заведение — отбеляза Роби.

Към тях се насочи облечена в черно млада жена с бяла шапка и бели каубойски ботуши. Носеше менюта.

— Покер на три ръце? — попита с усмивка тя.

— Може би — отвърна Роби. — Търсим един приятел, който би трябвало да живее на този адрес. Казва се Джеръм Касиди. Познавате ли го?

— Господин Касиди е собственикът на заведението.

Роби и Ванс се спогледаха.

— Тук ли е в момента?

— Мога ли да му предам кой го търси? — попита младата жена.

— ФБР — Ванс показа служебната си карта. — Заведете ни при него, ако обичате.

— Все пак нека проверя дали е тук — колебливо промълви сервитьорката.

— Само ако ви виждаме и чуваме — отсече Роби.

Любезността на жената се стопи.

— Какви неприятности има господин Касиди? — нервно попита тя. — Той е страхотен шеф!

— Искаме само да си поговорим — успокоително отвърна Роби. — Доколкото разбрах, той е тук…

— Да, в офиса отзад.

— След вас — каза Роби с широк замах към вътрешността на заведението.

Жената колебливо се раздвижи. Подминаха бара, прекосиха тесен коридор и завиха надясно. През врата с надпис «Вход за персонал» влязоха в нов коридор с две врати, разположени една срещу друга. Жената спря пред тази с табелка «Офис» и почука плахо.

Отвътре се чу шум. Роби плъзна ръка под сакото си. Ванс го забеляза и стори същото.

— Кой е? — обади се мъжки глас.

— Тина, господин Касиди. Едни хора от ФБР искат да разговарят с вас.

— Имат ли уговорена среща?

— Не.

— Кажи им да си уговорят.

Роби избута Тина и завъртя топката на бравата. Но вратата се оказа заключена.

— Хей, какво става там? — долетя гневният глас на Касиди. — Вече казах да си уговорят среща!

— Тук ФБР, Касиди! — извика Роби и заблъска с юмрук по вратата. — Веднага отворете!

Отвътре долетяха някакви неясни звуци, последвани от затръшване на чекмедже. Роби отстъпи крачка назад и стовари десния си крак върху топката на бравата. Вратата отлетя встрани. Тина изпищя.