Насрещен вятър

— Надявам се, че настаняването е задоволително, господин президент — каза Гарити. — Мистър Райнхарт искаше да останете колкото се може по-близо до аерогарата.

— Всичко е наред, Майкъл — каза президентът. — Не държа непременно да спя в апартамент с пет-шест стаи.

Майкъл Гарити се зае да обяснява основните принципи на екстрадирането в Ирландската република.

— Гардовете, тоест нашите полицейски сили, трябва официално да представят заповедта от Интерпол, но вероятно ще приемат Камбъл да им помогне в търсенето на съдия. Ако не успее да намери районен съдия, екипът на Камбъл има само една възможност и това е дежурният съдия от Върховния съд. По празниците един от тях винаги носи клетъчен телефон или си стои у дома. Този факт е благоприятен за Камбъл, но съдията може да заяви, че въпросът не е от негова компетентност. За нас пък доброто е там, че един съдия от Върховния съд би приел много по-благосклонно нашите възражения, че липсват доказателства в подкрепа на обвинението.

Джон Харис видя как лицето на Джей посърна от нова тревога и за момент двамата се спогледаха.

— Преди да продължим, трябва да поговоря с Джей, мистър Гарити — каза президентът.

— Така ли? — отвърна Гарити, озадачен от внезапното усещане за всеобщ смут.

Шери също изглеждаше разстроена.

— Джон — каза Джей, — смятам, че трябва да споделим с всички. — Той погледна Джон Харис право в очите. — Майкъл ще трябва да води защитата ти, а Шери и Мат са неразделна част от екипа. Всички имат право да знаят.

— За какво говориш, Джей? — попита Шери.

Президентът понечи да стане, но отново се отпусна на ръба на стола, въздъхна дълбоко и кимна.

— Добре, Джей. Вероятно си прав.

— Джей, какво става? — настоя Шери, гледайки ту него, ту президента.

— Става това, Шери — отвърна Харис, — че Стюарт Камбъл е пуснал едно твърдение като малка бомба в лондонския съд. Продължавай, Джей.

Джей описа подробно твърдението на Камбъл, че служителят на ЦРУ Бари Ренълдс се е срещал с президента в Овалния кабинет и го предупредил, че хората, които възнамеряват да наемат за перуанската операция, вероятно ще инквизират и избият всички пленници.

— И вие сте одобрили официално подобна акция? — попита Гарити с безизразен глас.

— В никакъв случай! — възрази Джон Харис. — Искам да кажа… добре, слушайте. Стана съвсем другояче. Ренълдс лично разработваше операцията и се отчиташе само пред директора на ЦРУ, който докладваше пряко на мен. Получих известие, че операцията за унищожаване на наркобазата е навлязла в критична фаза и Ренълдс трябва да докладва лично на мен. Спомням си, че ми се стори странно, защото обикновено това е работа на директора или неговия заместник.

— Значи мистър Ренълдс наистина е идвал в Овалния кабинет? — попита Джей.

Джон Харис въздъхна и кимна.

— Да, дойде. Понякога такива неофициални срещи са необходими. Провеждаме ги и с представители на военните. Не се води протокол и не се отбелязват в графика за срещи. Не остават никакви следи от провеждането им. Правим го по политически причини и от съображения за националната сигурност.