Насрещен вятър
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Насрещен вятър». Краткое содержание книги:
— Това исках да чуя — каза Шери. — Че си уверен в крайния изход.
— Имах известни съмнения в Лондон, когато Камбъл ме халоса с разкритието за записа, но непрекъснато си повтарям, че характерът на Джон Харис не се е променил в Овалния кабинет. Не си го представям да приеме подобно предложение.
— Имаш предвид изтезания и убийства?
— Точно така. Той приема смъртното наказание само когато обществото трябва да бъде освободено от най-свирепите зверове, но дори и тогава страда дълбоко от мисълта, че няма друг разумен изход освен лишаването на човешко същество от живот. Толкова се вълнува…
Шери вдигна ръка.
— Ето, че и ти подхвана моята песен.
Джей се разсмя весело и внезапно осъзна колко спокоен се чувства в нейно присъствие.
— Права си. — Той погледна часовника. — Шери, смятам, че…
Тя вече бе станала и му протегна ръка — обикновен всекидневен жест, който изведнъж се превърна в нещо различно, когато той хвана и другата й ръка, а погледите им се срещнаха за миг.
Джей неохотно пусна ръцете на Шери и натисна бутона на асансьора. Вратата се отвори почти веднага и двамата влязоха смутено в кабината. На втория етаж Джей й пожела „лека нощ“ и продължи към стаята си на третия. За няколко минути мислите му отлетяха надалеч от законите и международните договори.
И неизвестно защо, колкото и да се опитваше, не успя да си припомни лицето на Линда от Ларами, а когато помисли за Карън, не изпита добре познатото чувство за вина.
За пръв път, откакто бе починала съпругата му, не усещаше мъчителната разкъсваща болка при спомена за нея. Останала бе само простичка сладка печал. Защо? Може би просто от преумора или пък от прекаленото съсредоточаване върху най-неотложните проблеми. А може би вече беше съзрял да приеме баналния съвет, който му даваха всички — че е крайно време да се върне към живота.
Джей закачи костюма си в гардероба, съблече всичко останало, изми си зъбите и рухна в леглото. Сънливо се наслаждаваше на меките чаршафи, когато си спомни, че има още една недовършена работа.
С усилие на волята се надигна, седна гол на ръба на леглото, придърпа дъблинския телефонен указател и потърси страниците с хотели.
Нито едно от имената не му направи впечатление.
Обади се на дежурния администратор.
— Бих искал да знам кой дъблински хотел е най-добър, най-луксозен, най-скъп и най-нашумял в Ирландия.
— Божичко, сър, зле ли ви е при нас?
Джей се разсмя и разтърка очи.
— Не, не! Тук е чудесно. Просто трябва да открия един човек, който избира само най-скъпите хотели.
— Е, отдъхнах си. Сигурно говорите за хотел „Шелбърн“. Приятелят ви американец ли е?
— Британец.
— Значи сигурно ще е там. Затворете, аз ще ви свържа.
Когато се обади телефонистката на „Шелбърн“, Джей помоли да го свържат със стаята на Стюарт Камбъл и не се изненада, че връзката бе осъществена веднага. След малко отсреща отговори непознат глас. Чуваха се и други приглушени гласове, което отново разбуди угризенията му, че се кани да спи, вместо да изпълнява задълженията си.
— Стюарт Камбъл на телефона.
— Обажда се Джей Райнхарт, сър Уилям.
— А, да! Мистър Райнхарт. Доста работа имате тази вечер, нали?
— Вижте, и двамата се готвим за битка, но трябва официално да ви уведомя за нещо.
— Казвайте.
— Първо, настоявам незабавно да ми съобщите, ако влезете в контакт със съдия по какъвто и да било въпрос, свързан със случая. И, разбира се, настоявам да присъствам на съдебното заседание, било то формално или неформално. Ще ви продиктувам номера на клетъчния си телефон и хотела, където съм отседнал.
— Разбира се, мистър Райнхарт. Това изобщо не е стояло под въпрос. Не бойте се, ще ви уведомя в съответствие с правилата.
— Най-много се боя от клиента ви, сър Уилям. Имам обаче и още една молба. Разбирам, че вината не е ваша, тъй като нямахме време да се свържем в Лондон, но трябва да получа копие от онзи запис. Ще протестирам гръмогласно пред всички възможни инстанции, ако не ми осигурите един екземпляр за предварително проучване.
— Всъщност нямах много време за обмисляне, но съм склонен да се съглася, че би трябвало да видите записа. Кажете името на хотела си и ще ви пратя копие утре следобед или привечер.
— Колкото по-рано, толкова по-добре.
— Мистър Райнхарт, форматът на касетата е много особен и за копирането й е нужна специална апаратура. Имам камера, на която мога да гледам записа, но не знам дали ще успея да го копирам. Уверен съм обаче, че най-късно до утре вечер ще разполагате с копие. Стандартния VHS формат ли предпочитате?