Насрещен вятър

— Звучи разумно — каза Шери. — Ще го събудя навреме.

Срещу асансьорите имаше скамейка и двамата се отпуснаха на нея.

— Изглеждаш изтощен, Джей — каза Шери с уморена усмивка.

Той също се усмихна.

— Така е, но по-скоро от тревоги, отколкото от работа. Аз… просто не искам да се издъня.

— Аз също — каза тя, после млъкна смутено и погледна към асансьорите. — Той е добър човек, Джей.

— Знам.

— От четири години работя с него и той е най-внимателният, най-почтеният…

— Позволи ми да те прекъсна, Шери. Знам всички хубави думи и съм напълно съгласен. Когато всичко свърши, някой ден трябва… да се съберем и да си разправяме истории за Джон Харис — добави със смях той.

Тя кимна.

— Да, би ми харесало. Между другото, спокойният ти глас по телефона ми беше голяма утеха, особено през първите часове на цялата история.

Джей се разсмя.

— Нямаше да е такава утеха, ако беше видяла импровизирания ми команден пункт в Ларами, щат Уайоминг.

— Тъй ли?

— Представи си кухненска маса, два телефона и аз по халат.

Шери се усмихна и наостри уши.

— По халат ли?

Джей се поколеба и за пръв път я погледна право в очите.

Наистина е красива, помисли си той, като си спомни впечатлението от първата им среща.

— Да, по халат. Но това е дълга история.

— Би ми се искало да я чуя. Много екзотично звучи — практикуващ адвокат по халат.

— Да, като ме видят, съдиите губят ума и дума — разсмя се той, после си спомни рискования полет до Денвър. — Това беше навярно най-фантастичното ми преживяване. Опитвах се да овладея положението от Ларами, да поддържам връзка, да общувам с хора на най-високо ниво.

За момент в паметта му изплува споменът как Линда тръшна вратата зад гърба си, но той побърза да го прогони.

— Белия дом ли имаш предвид? — попита Шери.

— Да, и Държавния департамент, и Министерството на правосъдието, да не говорим за срещата с британското правителство. Още не съм сигурен дали всичко това не е просто кошмарен сън след пиянска вечер в мексикански ресторант.

— Има ли мексикански ресторанти в Ларами? — попита Шери.

— Въобразяват си, че са мексикански. Всъщност предлагат обикновена тексаска кухня.

— Как ще свърши всичко, Джей?

Той отново я погледна в очите и леко изтръпна, после осъзна, че сега тя изобщо не мисли за него, а само за Джон Харис.

— Де да знаех. Ако успеем да го изпратим в Щатите, сигурно ще ви е много трудно да обясните на медиите как и защо е напуснал Ирландия.

— Ще се справим. Хората обичат Джон Харис.

Джей кимна.

— Но ако не успеем да го измъкнем, очертава му се дълъг престой в Ирландия. Твърдо вярвам обаче, че перуанците няма да се докопат до него.