Насрещен вятър

Той премести лоста за колесника в долно положение и пое в скута си ламинирания списък, за да изчете проверката преди кацане.

— Задкрилки надолу, Крейг.

— Разбрано. Летището се вижда, задкрилки на трийсет — отговори Крейг.

На шест километра пред тях блеснаха светлините на пистата.

— Задкрилките наближават трийсет. Готово. Повторна проверка на задкрилките и колесника, имаме разрешение за кацане. Скорост сто деветдесет и осем километра в час.

Боингът беше на петнайсет метра височина, когато достигна началото на пистата. Крейг увеличи мощността и спря спускането миг преди колелата да докоснат бетона, после остави самолета лекичко да се спусне сред пронизително скърцане и струи дим от изгоряла гума.

Ръката на Крейг се стрелна напред, за да сграбчи спирачния лост и да го дръпне преди намесата на автоматичната система — състезание, което не бе спечелил нито веднъж, но то все пак предоставяше допълнителна осигуровка.

Той хвана лостовете на реверса и обърна напред реактивните струи, като по този начин намали скоростта на тежката машина.

— „Юро Еър“ десет десет, отклонете към изход Браво, свържете се с наземните служби — обади се глас от кулата.

— Тук десет десет, разбрано, сър. Моля ви да проверите дали въздушен контрол Дъблин е съобщил в Лондон, че сме добре.

— Лондон вече знае, десет десет. Доста вълнения предизвикахте тази вечер.

— В превод — усмихна се Аластър, докато ръцете му сръчно изпълняваха процедурите след кацане — това означава: „Тепърва има да обяснявате до прегракване, момчета“.

— Сигурно е прав — каза Крейг и отби към изхода от пистата.

В това време Аластър превключи на честотата на наземния контрол, свърза се и след като отпусна бутона на предавателя, обърна глава към Крейг.

— Нашият почитаем главен пилот сигурно ще е във възторг от последния ни фокус.

— Може още да не е чул — отвърна с усмивка Крейг, без да откъсва очи от пистата.

— А утре слънцето може да изгрее от запад, славни мой капитане. Сигурен съм, че това ще е последната капка.

— Десет десет, тук наземен контрол Дъблин. Рулирайте към стоянка осемдесет и три, моля. Това е до отклонение Папа.

— Чудя се кой умник е измислил тая дума „стоянка“ — промърмори Аластър.

Крейг спря боинга и включи спирачките на колесника. Докато правеха финалната проверка, той видя отляво да се приближава подвижна стълба. Джилиан подаде глава в кабината.

— Може ли да отворя външната врата, Крейг?

— Да, ако Мат Уорд и Шери не възразяват — каза Крейг.

— Съгласни са.

— Тогава да се махаме час по-скоро.

Шери Линкълн излезе на стъпалата сред ирландската нощ и с удоволствие вдъхна дълбоко прохладния влажен въздух. С нетърпение чакаше да си легне в истинско легло за пръв път от четирийсет и осем часа насам.