Насрещен вятър
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Насрещен вятър». Краткое содержание книги:
Мат Уорд застана зад нея.
— Хубава нощ, нали? — подхвърли той.
— Да. Освен това няма и помен от войници, полицаи или някаква друга заплаха.
— Поне засега — уточни Мат, като посочи четирима мъже, които заобиколиха носа на боинга и се отправиха към подножието на стълбата.
Мат изтича надолу и спря групата. Шери чу да споменават името „Джей“. В това време излязоха Крейг Дейтън и президентът Харис, следвани от Джилиан, Урсула и Ели.
Шери слезе по стъпалата, без да откъсва очи от двамата мъже, които разговаряха с агента. Питаше се на кого от тях принадлежи сериозният отмерен глас, който звучеше тъй успокояващо в най-тежките мигове.
Първият от двамата беше нисичък и закръглен, с широка усмивка и буйна бяла коса; вторият имаше атлетична фигура и ръст малко под метър и осемдесет, гъста черна коса и изразително лице с големи черни очи.
Шери усети лека тръпка на облекчение, когато вторият пристъпи напред с протегната ръка.
— Мис Линкълн, предполагам.
— Мистър Райнхарт?
— Или може би трябваше да кажа „мисис Линкълн“?
Тя се усмихна.
— Не, бяхте прав от първия път. А най-добре ми казвайте просто Шери.
— Чудесно е да ви срещна най-сетне, и то в безопасност — каза Джей и леко стисна ръката й, после погледна зад нея, където Джон Харис бе слязъл от стълбата и се приближаваше с бърза крачка.
— Джей!
Джей се усмихна, стисна още веднъж ръката на Шери и я пусна, за да се здрависа с Харис.
— Толкова неприятности не съм виждал от вас дори когато ми бяхте шеф, господин президент.
— В Белия дом ни учат как да тормозим всички едновременно — каза президентът, после се обърна, за да го запознае с Крейг Дейтън и Аластър Чадуик.
Джей на свой ред представи Майкъл Гарити, после кимна към двамата мъже, които стояха настрани.
— Господата са от ирландските емиграционни служби.
Единият служител се усмихна и посочи групата.
— Е, добри хора, кой от вас е бил президент на Съединените щати?
Когато приключиха с формалностите и документите, Джон Харис кимна на Джей и посочи друг самолет, спрял наблизо.
— Виждам, че Камбъл е тук.
— Нима… познавате самолета? — изненада се Джей.
Харис се навъси и кимна.
— Да, от „Сигонела“. Беше паркиран доста далеч, но цветовете на емблемата са характерни.
— Пристигна почти преди час — каза Джей. — Недоумявам как е разбрал, че сте още във въздуха и летите точно към Дъблин.
Президентът поведе групата към терминала.
— Никога не подценявай Стюарт Камбъл, Джей. Звучи банално, но едва ли бих могъл да ти дам по-ценен съвет.
— Напълно вярвам — отговори Джей. — И предполагам, че сега е вдигнал на крак всичките си сътрудници да търсят съдия. По пътя към хотела Майкъл ще те запознае с подробностите, но смятам, че до утре сутрин сме в безопасност. Нещо повече, едва ли ще успеят да предявят заповедта преди четвъртък сутринта, защото утре е Денят на свети Патрик. Но, Джон, ако има възможност утре сутрин да те измъкнем оттук с редовен полет, трябва да го направим. Непременно.
— Възможно ли е? — попита президентът, докато Джей отваряше вратата на терминала пред него и Шери.
— Нямах време да проверя — каза Джей, когато го догони, след като бе оставил Гарити да държи вратата за останалите. — А и, честно казано, не ми се искаше да правя резервация на твое име. Боях се, че хората на Камбъл ще забележат.
— Но имаш списък на полетите, нали? — попита Шери.
Джей кимна.
— Да. Преките полети са на „Аер Лингус“ и „Делта“, макар че „Делта“ има междинно кацане в Шанън. Мислех си, че можеш да използваш моя паспорт, Джон…
Президентът спря, поклати глава и се озърна към Шери.
— Няма да постъпя така, Джей. Човек все някъде трябва да тегли чертата. Освен това използването на чужд паспорт е престъпление в почти всяка държава. Знаеш го.
— Аз… да, знам, но просто искам да се прибереш у дома.
— Е, и аз искам да се прибера у дома, но не с помощта на евтини хитрости.
Той видя как Джей болезнено присви очи и бързо го хвана за ръката.
— Не те подигравам, Джей. Ти вършиш точно това, което бих искал — проучваш всеки възможен вариант, но аз трябва да сложа юзда на собствените си страхове.
Джей кимна.
— Разбирам.
— Много съм разтревожен — продължи Харис, като кимна към Крейг Дейтън и Аластър Чадуик, които чакаха на почтително разстояние, — че позволих на тези двама чудесни пилоти да застрашат професионалното си бъдеще заради мен. Ако останат без работа, ще трябва да им помогна.