Лятото и градът
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-261-4
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Лятото и градът». Краткое содержание книги:
Лятото е магическо време в Ню Йорк и Кари е влюбена във всичко около себе си –бутиците за маркови дрехи, дивите купони и великолепните мъже. Вече има нови приятели, които я въвеждат в бяскавия и вълнуващ живот на Манхатън. Тук Кари среща Саманта и Миранда за пръв път.
Намирам го в един ъгъл с Тийнзи. Не мога да повярвам, че е довел и нея след онзи катастрофален уикенд. Обаче или на него не му пука, или Тийнзи не си е направила труда да му сподели мнението си за мен. Но може би защото това е моята вечер, Тийнзи се разтапя в усмивки и ласкателства — или поне на повърхността.
— Когато Бърнард ми каза за това събитие, просто не можах да повярвам! — прошепва в ухото ми, но достатъчно високо, че да бъде чута от всички. — Казах си, че за нищо на света не бих го пропуснала!
— Ами, благодаря — усмихвам се свенливо и поглеждам към Бърнард. — Радвам се, че намери време за това.
Появяват се Капоти и Райън, следвани от Рейнбоу. Започваме да говорим за курса и как Виктор изчезна, и как не можем да повярваме, че лятото почти приключи. Следват още пиене и светски разговори, а аз се чувствам като принцеса в центъра на вниманието на всички. Спомням си за първата си нощ в Ню Йорк със Саманта и си давам сметка колко дълъг път извървях оттогава насам.
— Здравей, малката! — Това е Чоли Хамънд в обичайната си униформа на английски джентълмен. — Познаваш ли Уини Дийки? — И сочи млада жена с остри черти на лицето. — Тя е от „Ню Йорк поуст“ Ако се държиш мило с нея, може и да напише нещо за събитието!
— Тогава ще бъда много мила! — изричам с обигран тон на социална домакиня. — Здравей, Уини! Приятно ми е!
Към десет и половина пространството е препълнено. Домът на Боби е обичайна спирка за всички, излезли да се поразкършат за вечерта. Тук се предлага безплатна пиячка, барманите са голи до кръста и винаги можеш да намериш всевъзможни чудати образи, които да ти повдигнат настроението. Например старата дама с кънките и бездомникът на име Норман, който от време на време преспива в килера на Боби. Или австрийският граф и близнаците, които твърдят, че са от фамилия Дюпон. Или манекенката, която е спала с всички наоколо. Или младата дама със сребърната лъжица на врата. А насред цялото това пъстро множество е моята скромна милост, застанала на пръсти, опитвайки се да надвика всички.
Когато минава още половин час, аз напомням на Боби за главната цел на вечерта, след което той се опитва да накара хората да седнат. Никой не го чува и той се качва на един стол, за да го видят. Тогава обаче столът под него се чупи. Междувременно Капоти спира музиката, Боби успява да се изправи на крака, стъпва на два стола едновременно и призовава за внимание.
— Тази вечер ще станем свидетели на световната премиера на една пиеса от нашата изключително чаровна млада писателка Кари Брадшоу. Името на пиесата е… мммм… всъщност не знам, но какво значение има…
— „Неблагодарни копелета“ — провиква се услужливо Миранда.
— Да, неблагодарни копелета. Светът е пълен с такива — изписква доволно Боби. — И така, да не губим повече време…
Поемам си дълбоко дъх. Сърцето ми като че ли е предприело непредвидено пътешествие към корема ми. Из залата се разнасят аплаузи, докато аз заемам мястото си пред всички.
Напомням си, че това не е по-различно от четенето в клас, и започвам.
Казват, че в стресови ситуации хората често губят усещането си за време. Така става и с мен. Впрочем заедно с усещането си за време съм изгубила и всичките си сетива, защото първоначално нито виждам нещо, нито чувам. След това си двама сметка, че някой в предните редици се разсмива, и виждам, че това са Бърнард, Миранда, Саманта и Чарли, Рейнбоу, Капоти и Райън. След това забелязвам как хората се изправят и напускат местата си. След това осъзнавам, че смехът се дължи не на пиесата ми, а на нещо смешно, което някой отзад е казал. След това някой пуска отново музиката.
Опитвам се да не обръщам внимание на нищо, но лицето ми пламва и гласът ми заглъхва. Мисля, че умирам. В задната част на залата хората започват да танцуват. Аз съм сведена до промърморване, до неволен и нежелан поглед.
Кога ще има край на всичко това?
И като по чудо краят настъпва. Бърнард скача на крака и започва да ръкопляска. Миранда и Саманта реват одобрително. Но това е всичко. Даже Боби не ми обръща внимание. Той е на бара и сипе ласкателства по посока на Тийнзи.
Това ли е? Свърши ли? Но какво беше това? Какво се случи?
Мислех си, че ще има радостни възгласи.
Мислех си, че ще има аплодисменти.