Лятото и градът
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-261-4
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Лятото и градът». Краткое содержание книги:
Лятото е магическо време в Ню Йорк и Кари е влюбена във всичко около себе си –бутиците за маркови дрехи, дивите купони и великолепните мъже. Вече има нови приятели, които я въвеждат в бяскавия и вълнуващ живот на Манхатън. Тук Кари среща Саманта и Миранда за пръв път.
Толкова труд — за нищо?
Истината започва да ми просветва, въпреки че в случая надали става въпрос за светлина. Просветването подсказва за нещо приятно. За надежда. За по-добри дни. За ново начало. А това не е начало. Това е край. Унижение. Пълен провал.
Нищо не става от мен.
Значи Капоти и баща ми, и всички останали са били прави — аз нямам писателски талант. Преследвах една ефимерна мечта без никакво покритие. И сега всичко свърши.
Цялата треперя. Но какво да направя сега? Оглеждам залата, очаквайки хората да се превърнат в есенни листа — червени, после кафяви, и накрая да се понесат към земята и да се разпаднат. Как да… Какво да…
— Според мен беше много добра — нарежда Бърнард и приближава към мен, усмихнат като клоун от онези кутийки с пружинките. — Много освежаващо!
— Беше страхотно! — гука Миранда и ме прегръща. — Направо не знам как издържа пред всичките тези хора! На твое място щях да умра от страх!
Поглеждам към Саманта, която кима.
— Беше забавно, Пиленце!
Това е един от моментите в живота на всеки човек, когато никой не може да ти помогне. Нуждата ти е толкова силна, че се превръщаш в черна дупка, изсмукваща енергията от всички около теб. Пристъпвам замаяно напред.
— Хайде да пийнем по нещо! — предлага Бърнард, като ме хваща за ръка.
— Да, да пийнем — съгласява се Саманта.
Това вече е твърде много. Дори и Саманта, която е най-големият ми фен, знае, че пиесата ми е пълен провал.
Чувствам се като чумава. Никой не иска да бъде до мен.
Бърнард се втурва към бара и подобно на отърсване от вирус, ме настанява (представяте ли си!) точно до Тийнзи, която в момента разговаря с Капоти.
Усмихвам се неловко.
— Така — въздъхва драматично агентката.
— Очевидно си работила върху пиесата — казва Капоти. — Имам предвид след четенето в клас. Сега ми се стори, че е по-добра от преди.
— Наложи се да я пренапиша изцяло. За три дена — промърморвам.
И внезапно си давам сметка, че Капоти беше прав. За онова, което ми каза по време на вечерята у семейство Джесън. Наистина никой не взема Боби на сериозно. И четенето в неговото пространство действително не беше начинът да ме забележат. Защо не го послушах? Лятото свърши, а ето че единственото, което постигнах, е да се изложа пред всички, на чието мнение държа.
Пребледнявам като платно.
Капоти очевидно усеща притеснението ми, защото ме потупва по рамото и казва:
— Хубаво е да се рискува, помниш ли?
И когато той се отдалечава, връхлита Тийнзи — за да ме довърши.
— Намирам пиесата ти за забавна. Много забавна — мърка тя. — Но само се виж, скъпа! Ти си съсипана! Изглеждаш напълно изтощена! И си прекалено слаба. Сигурна съм, че родителите ти вече се тревожат за теб!
Прави пауза, а после с най-блестящата си усмивка забива последния пирон:
— Не мислиш ли, че вече е крайно време да се прибереш у дома!
Трийсет и шеста глава
Опитвам се да се напия, но не ми се получава.
Аз съм пълен неудачник. Не мога дори да се напия като хората.
— Кари! — обажда се предупредително Бърнард.
— Какво? — поглеждам го аз и надигам една бутилка шампанско към устните си. Свих я на партито в дърводелската си чанта. Знаех си, че тази чанта ще се окаже много полезна някой ден.
— Има опасност да се нараниш — промърморва Бърнард и изтръгва бутилката от ръцете ми. — Таксито може да спре внезапно и бутилката да ти избие зъбите.
Дръпвам си бутилката обратно и я стисвам до гърдите си.
— Днес е рожденият ми ден.
— Знам.
— Няма ли да ми кажеш „Честит рожден ден“?
— Казах го. Няколко пъти. Сигурно не си ме чула.
— А купи ли ми подарък?
— Да. Виж какво — започва той и погледът му става сериозен. — Може би ще е най-добре да те оставя у вас. Не е задължително да го правим точно тази вечер.
— Но аз си искам подаръка! — извивам жалостиво. — Все пак днес е рожденият ми ден. Трябва да стане точно днес, иначе не се брои!
— Теоретично погледнато, вече не е рожденият ти ден. Минава два през нощта.
— Теоретично погледнато, рожденият ми ден започва едва след два през нощта. Затова се брои!
— Всичко ще бъде наред, хлапе! — потупва ме по крака той.
— Не ти хареса, нали? — промърморвам, надигам пак бутилката, а после поглеждам през прозореца. Застоялият летен въздух изгаря лицето ми.