По-силно от меча
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #5
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По-силно от меча». Краткое содержание книги:
Когато посещава издателя си в Ню Йорк, Хари Клифтън научава, че е бил избран за президент на Асоциацията на английските писатели и незабавно започва кампания за освобождаването на писателя Анатолий Бабаков. Престъплението на Бабаков е, че е написал книга под заглавие Чичо Джо, унищожително свидетелство за това какво е да работиш за Сталин. Хари е така твърдо решен да постигне освобождаването на Бабаков, че излага собствения си живот на риск. Съпругата му Ема, която е начело на Барингтън Шипинг, е изправена пред последиците от атаката на ИРА срещу Бъкингам. Някои членове на борда смятат, че тя трябва да подаде оставка.
Сър Джайлс Барингтън е вече министър и изглежда готов за още по-важен пост.
В Лондон синът на Хари и Ема — Себастиан, бързо си изгражда име в банка Фартингс и предлага брак на красивата млада американка Саманта. Но презреният Ейдриън Слоун няма да спре пред нищо, за да премахне съперника си.
Завладяващата сага Хрониките на Клифтън на Джефри Арчър продължава. Спиращата дъха история на семейство Клифтън и семейство Барингтън продължава с характерните обрати, направили автора един от най-популярните писатели в света.
— Лейди Вирджиния, която е акционер в компанията, е седяла сред публиката онази сутрин и когато дошъл ред на въпросите, попитала мисис Клифтън: "Вярно ли е, че един от директорите ви е продал огромния си дял през уикенда в опит да постави компанията на колене?" Малко след това тя задала втори въпрос: "Ако някой от директорите ви е бил въвлечен в подобно начинание, не би ли трябвало да подаде оставката си от борда?" Мисис Клифтън отговорила: "Ако имате предвид майор Фишър, поисках оставката му миналия петък, когато дойде да се срещне с мен в кабинета ми. Сигурна съм, че това вече ви е известно, лейди Вирджиния". Тогава лейди Вирджиния попитала: "Какво намеквате?" И мисис Клифтън отговорила: "Че в два случая, когато майор Фишър представляваше вас в борда, вие му позволихте да продаде всичките ви акции за един уикенд и после, след като направихте добра печалба, ги изкупихте обратно през триседмичния период на продажбата им. Когато цената на акциите се върна на предишните си нива и достигна нови висоти, направихте същото упражнение втори път, което ви донесе още по-голяма печалба. Ако намерението ви е било да поставите компанията на колене, лейди Вирджиния, значи сте се провалили… И провалът ви е достоен за оплакване, защото бяхте победена от обикновени почтени хора, които искат компанията да се развива успешно".
— И тъй. Уважаемо жури, чухте отговора на мисис Клифтън, който е причина за този процес, и от вас зависи да решите дали лейди Вирджиния е била оклеветена, или думите на клиента ми са напълно верен коментар, както твърдя аз. Например — продължи Трелфорд, като продължаваше да гледа съдебните заседатели. — ако някой от вас каже на Джак Изкормвана: "Ти си убиец", това ще бъде безусловно верен коментар, но ако Джак Изкормвана каже на някой от вас: "Ти си убиец" и ако твърдението след това излезе във вестника, това несъмнено ще бъде както клевета, така и злепоставяне. Този случай обаче изисква по-внимателна преценка. Така че нека се върнем отново на важните думи. "Ако намерението ви е било да поставите компанията на колене, лейди Вирджиния, значи сте се провалили… И провалът ви е достоен за оплакване, защото бяхте победена от обикновени почтени хора, които искат компанията да се развива успешно". И тъй, какво е имала предвид мисис Клифтън, когато е казала тези думи? Подозирам, че ако чуете само тези думи, които ви прочетох, няма да можете да стигнете до заключение, преди да сте чули всички свидетелства по случая и от двете страни. — Обърна се към съдията. — Предвид това, милейди, призовавам първия си свидетел, мисис Ема Клифтън.
Хари беше свикнал е постоянното присъствие на двамата стражи със зелени униформи пред вратата на килията. Не знаеше колко време е минало от последното отваряне на вратата, но бе стигнал някъде към средата на трета глава и до една история, която още го разсмиваше.
Когато решил да издигне внушителна статуя в чест на Сталин, кметът на Романовская Яков Булгуков се изправил пред потенциално опасен проблем…
Беше толкова студено, че Хари трепереше неудържимо. Опита се да поспи, но тъкмо се унасяше, когато вратата внезапно се отвори. За момент не беше сигурен дали това става наистина, или е част от съня му. Но после двамата стражи свалиха белезниците от ръцете и краката му, вдигнаха го от дюшека и го повлякоха навън.
Когато стигнаха до някакво високо стълбище, Хари направи решителен опит да го изкачи, но краката му бяха така слаби, че се подгънаха много преди тримата да стигнат най-горното стъпало. Стражите продължиха да го бутат по някакъв дълъг тъмен коридор, докато не му се прииска да закрещи от болка, но отказа да им достави това удоволствие.
На всеки няколко крачки минаваше покрай въоръжени войници. Нямаха ли по-добър начин да си прекарват времето, отколкото да пазят петдесетгодишен мъж, който едва се държи на краката си? Продължаваха напред и напред, докато най-сетне стигнаха отворена врата. Блъснаха го безцеремонно вътре и той падна на колене.
След като успя ла си поеме дъх, Хари се опита да се надигне. Подобно на хванато натясно животно, огледа помещението, което в някакви по-добри времена сигурно е било класна стая — имаше дървени пейки и малки столчета и подиум в единия край с голяма маса и три стола с високи облегалки зад нея. Черната дъска на стената издаваше първоначалното предназначение на стаята.