Новолуние

— Защото се беше лепнал за Я Афуом, а и беше надрусан с един Бог знае какво.

— Между мен и Я Афуом не се е случвало нищо.

— Знам.

— И дори да се беше случило, защо да има значение?

Абена си пое дъх дълбоко, сякаш се готвеше да обясни нещо тежко, но неизбежно — като вакуума или Четирите Насъщни, например — на малко дете.

— След като спаси Коджо, бях готова на всичко за теб. Уважавах те. Толкова много. Беше смел и добър — и сега си такъв. Но когато отиде да видиш Коджо в болницата, го направи, само за да ти даде апартамента си назаем. Използва го. Също както позволи на Григори Воронцов да те използва като кукла за секс. Не си падам моралистка, Лука, но това беше отвратително. Когато имаш нужда от нещо, си готов да използваш когото и да било, само и само да го получиш. Спрял си да уважаваш както околните, така и себе си. Затова аз спрях да уважавам теб.

Лицето на Лукасиньо бе пламнало. През ума му минаваха най-различни извинения, оправдания, причини — „бях ядосан на баща си“, „лишиха ме от пари“, „нямах къде да отида“, „бях извън мрежата“, „не беше като да нямам чувства към тези хора“, „просто експериментирах“, „моментът беше такъв“, „беше само за малко“, „не нараних никого — не и сериозно“. Но всичко звучеше като хленчене. Нищо не можеше да накара горчивата, очевидна истина да изчезне. Не беше спал с Я Асамоа, но ако го беше направил, щеше да бъде с цел да прекара няколко нощи в апартамента ѝ — да се възползва от мекото ѝ легло, топлата ѝ кожа и възможността да прекара времето си в приятна компания. Също като онзи път с Григори или пък Коджо. Или собствената му леля. Беше виновен. Единствената му надежда за помиряване и прошка от Абена беше да го признае.