Новолуние

— Луната променя и семействата. Виждам пред мен много приятели, роднини и колеги — от всеки от Петте Дракона. Виждам близки служители и мадрини. Но аз съм различна от вас. Вие сте дошли със семействата си — Сун, Асамоа, Воронцов, Макензи; дори онези от вас, които не принадлежат на именити родове, са дошли тук с близките си хора. Когато основах Корта Хелио, предложих на всеки един от членовете на семейството ми на Земята да ме последват тук и да работят редом с мен. Но никой не прие предложението ми. Нито един от тях не намери смелостта или надеждата, които да му помогнат да напусне Земята. Затова изградих свое собствено семейство — с обичния ми Карлос, но и с много скъпи приятели, които са ми толкова близки, сякаш сме от една плът и кръв. Хелен и Хейтор — благодаря ви за дългите години вярна служба и дълбока любов.

— Луната промени и сърцето ми. Дойдох тук като бразилка, но сега стоя пред вас като истинска лунарианка. Изоставих първоначалната си идентичност и си изградих нова. Мисля, че същото се отнася за всички ни — съхраняваме езика и обичаите си, културата и имената си, но всички сме лунарианци.

— И все пак най-важното, което Луната променя, е самата себе си. Видях с очите си как този свят се превръща от изследователска база в няколко индустриални селища, а оттам — в завършена цивилизация. Петдесет години са дълго време в контекста на един човешки живот, но още по-дълго в контекста на живота на една нова нация. Ние не сме някакъв обикновен спътник. Вече сме истински свят. Хората на Земята твърдят, че сме ограбили и опорочили тази планета, че сме отнели естествената ѝ красота и сме я загрозили с релси, влакове, екстрактори, соларни батерии, сървърни ферми и милиардите вечни следи от стъпки, които оставяме по повърхността ѝ. Огледалата ни ги заслепяват, а Кинг Донг ги обижда. Но Луната винаги е била грозна. Не, не грозна — обикновена. За да зърнете красотата на това място, трябва да се вгледате отвъд повърхността му. Трябва да отидете в градовете и квадрантите, в екосистемите и земеделските градини. Трябва да видите хората. Аз изиграх своята роля в изграждането на този прекрасен свят. Това е най-голямото ми постижение — гордея се с него повече, отколкото с корпорацията и дори със семейството ми.

— Навърших осемдесет години и е време да се насладя на всичко, което съм успяла да създам. Светът ми е в отлична форма, семейството ми е уважавано и достойно, а компанията ми изкачва все нови икономически върхове — сред които и трудно извоюваните права над Морето на драконите, с които се сдобихме наскоро. И така — Адриана Корта най-после заслужи своята почивка. Оттеглям се от длъжността си като хведжанг на Корта Хелио. Рафаел ще ме замести, а Лукас ще бъде бу-хведжанг. Но ще видите, че нищо няма да се промени: синовете ми на практика управляват корпорацията от десет години насам. Аз пък смятам да се насладя на годините, които ми остават, на спокойствие, заобиколена от семейството и приятелите ми. Признателна съм на всички за пожеланията, които отправихте към мен по случай днешния празник. Ще ги пазя като скъп спомен още много дни. Благодаря ви.